Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Няколко от адвокатите потръпнаха.

— Не са достигнали няколко сантиметра, за да падне направо в скута му. Вероятно Дерън е помислил, че това е някаква кукла, защото се опитал да я вдигне. Когато дръпнал ръката си и видял, че е обляна в кръв, разбрал точно какво се намира на седалката до него и изпаднал в истерия. Цели пет дни не излязъл от това състояние, господин Морети, стенейки „Тата!“.

Направих пауза и дадох възможност сцената да бъде осмислена.

— Той знае какво се е случило, господин Морети. Всеки път в кабинета ми възстановява сцената. Достатъчно е голям, за да формира дълготраен спомен. Ще ви предложа статистика по този въпрос, ако желаете. А споменът не може да изчезне, просто защото вие искате това.

— Спомен, който вие запазвате жив, карайки детето да преживява непрекъснато случая — каза Морети.

— Значи вие твърдите, че психотерапията влошава състоянието му. В такъв случай просто трябва да забравим за нея или да се правим, че такова нещо не се е случвало.

— Двоен туш — прошепна Мал.

Очите на Морети станаха като топки за пинг-понг.

— Вашата позиция, докторе, е, че се намира под строго наблюдение. Бих искал да подкрепите всички тези приказки за ранната травма с данни.

— Ще бъда щастлив да го направя.

И аз си имах купчина статии, извадих ги, разгледах препратките, издърпах някои от номерата и изнесох лекция за развитието на паметта на децата и тяхната реакция към травмата и нещастието. Използвах черната дъска да обобщя откритията си.

— Обобщения — процеди Морети. — Клинични импресии.

— Бихте предпочели нещо по-обективно, нали?

Усмихна се.

— Би било прекрасно.

— Страхотно.

Секретарката внесе видео и телевизор, пъхна касетата, загаси лампите и натисна бутона.

Когато записът свърши, настъпи мъртва тишина. Накрая Морети подсмръкна и рече:

— Сигурно планирате втора кариера във филмовия бизнес, докторе?

— Видях и чух достатъчно — каза един от останалите адвокати. Затвори куфарчето и отмести стола от масата. Няколко други постъпиха по същия начин.

— Има ли още въпроси? — попита Мал.

— Не — изстреля Морети.

Имаше обаче вид на човек, който не се е предал. Усетих спазъм от самосъмнение. Той намигна и ме поздрави.

— Ще ви видя в съда, докторе.

Когато всички те си бяха отишли, Мал се плесна по коленете и затанцува.

— Право през кокалчетата, прекрасно. Не бих приемал офертите им този следобед.

— Нямах намерение чак толкова да пресилвам нещата — казах. — Но това копеле ме принуди.

— Знам. Ти бе страхотен.

Започна да си събира листовете.

— Ами прощалният изстрел на Морети? Сякаш бе щастлив, че ще се яви в съда.

— Малко театър. Трябваше да го направи пред партньорите си. Сигурно е последният, който би се примирил, но повярвай ми, ще го направи. Каква гадост, а? Такъв развратник за ищец, но ти добре го смачка. Малката ти пиеска за подсъзнанието попадна точно в целта, Алекс.

Той поклати глава от радост.

— Само един господ знае колко ли затворено трябва да си държи дебелото черво, за да не пръска лайна, където не трябва. „И голяма част от което ви е мотивирало да станете адвокат.“ Не ти бях казал, но бащата на Морети бе психиатър от голяма класа в Милуоки, специалист по съдебна медицина. Морети сигурно го е ненавиждал, защото бащата наистина е имал материали, уличаващи адвокатите мошеници. Затова именно Морети натовариха с делото.

Мал вдигна театрално ръка, сякаш се предпазваше от удар:

— Приятел, ти май се превърна в гадно копеле, нали?

— Просто се уморих от простотии. — Тръгнах към вратата. — Не ми се обаждай за известно време, окей?

— Хей, не ме разбирай погрешно, Алекс. Не те будалкам. Хареса ми, искам да кажа, наистина съм доволен.

— Поласкан съм. — Оставих го да триумфира и да пресмята.

Щом се прибрах вкъщи, телефонът звънеше. Вдигнах слушалката едновременно с дежурната в централата и чух гласа на Дел Харди, който питаше за доктор Делауер. Намесих се и съобщих, че поемам разговора.

— Открих нещичко — каза той. — В Холивуд не помогнаха особено, но разговарях с един следовател. В настроение ли си да ме изслушаш?

— Давай.

— Ами първото нещо — не е уточнен моментът на смъртта — някъде между осем вечерта в събота и три сутринта в неделя. Второ — причината за смъртта. Куршум двайсет и втори калибър в мозъка. Забил се е някъде в мозъчната кора. Причинил е много разрушения, каквито само малокалибрен куршум може да сътвори. Трето — намерени са огромни количества алкохол и барбитурати в организма й — гранични смъртоносни дози. Следователят е открил и някакви белези между пръстите на краката й, които приличали на бразди. Знаел ли си въобще, че тази дама употребява силни наркотици?