Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

Той си позволи пълна усмивка.

За него всичко това си бе просто една игричка. Сетих се за момченцата, които бяха ангажирани в състезание по дълго пишкане в задния двор и казах:

— Чудесно подчертано, господин Морети. Хронично болните и травматизираните деца много се различават. Затова се чудех защо цитирате от статията най-напред.

Някои от останалите адвокати се разсмяха.

— Туш — прошепна в ухото ми Мал.

Един от другите застрахователни адвокати шепнеше нещо в ухото на Морети. Лидерът не се зарадва от чутото, но слушаше безучастно. После сложи настрана копията.

— Добре, докторе, да поговорим за понятието травма в ранна детска възраст. Вашето заключение, доколкото разбирам, е, че Дерън Бъркхалтър ще бъде емоционално уплашен за цял живот, поради участието си в автомобилна катастрофа.

— Погрешно сте разбрали — казах аз, а Морети почервеня.

Мал повдигна вежди и тихичко подсвирна.

— Сега, докторе…

— Онова, което наистина казвам, господин Морети, е, че по време на изследването ми Дерън Бъркхалтър прояви класическите симптоми на травма за дете на неговата възраст. Безсъние, кошмари, агресивност, хиперактивност, раздразнителност, периоди на нарастваща привързаност. Според неговата майка и учителката му, той не е проявявал нито един от тези симптоми преди катастрофата, макар че не мога да го докажа. Дали тези проблеми ще се развият в хронични недъзи, не е ясно. Рискът обаче е голям, ако психотерапията не продължи. В допълнение — Дерън има забавяне в говора и езиковото развитие — изостанал е няколко месеца от връстниците си. Каква част се дължи на травмата, не е възможно да се отсъди, но си струва да се помисли, когато се решава бъдещето на това дете.

— Със сигурност не е възможно да се отсъди — рече Морети. — От четенето на литература във вашата област съм разбрал, че интелектът на първо място е генетически определен. Най-добрият предшественик на детския коефициент за интелигентност е бащиният му коефициент.

— Катц, Даш и Елинбърг от 1981-ва година.

— Коефициентът на баща му не може да бъде измерен — каза Мал.

— Вместо него настоях госпожа Бъркхалтър да се подложи на теста, но вие отхвърлихте искането ми, господин Уърти.

— Тя и без това си има достатъчно поводи за стрес, господин съветник.

— Няма значение, пак могат да се направят някои изводи от онова, което знаем за тези хора. Нито госпожа, нито господин Бъркхалтър са завършили университет. И двамата са се провалили на изпитите. Работили са тежък физически труд. Това показва по-малко от средното ниво на генетично унаследяване за конкретното семейство. Не бих очаквал Дерън да бъде дори средно интелигентен. А вие, доктор Делауер?

— Съвсем не е така елементарно. Родителският коефициент за интелигентност предопределя детския по-добре от някои други фактори и все пак не това е най-добрата отправна точка, тъй като се отчитат не повече от двайсет процента от възможностите. Катц, Даш и Елинбърг го подчертават в продължението на изследванията през 1983-та година. Един към пет, г-н Морети. Не е достатъчно, за да заложите.

— Вие комарджия ли сте, докторе?

— Не. И точно затова се заех с този случай.

Репортерката се усмихна.

Морети се обърна към Мал.

— Моля, препоръчайте на свидетеля да се държи както следва.

— Смятайте се за предупреден, доктор Делауер — каза Мал, като едва сдържаше усмивката си. После разгледа копчетата на ръкавелите и проучи собствения си „Ролекс“. — Може ли да продължим по същество?

Морети отново постави очилата си и се взря в някакви бумаги.

— Хайде сега, доктор Делауер. Нали не твърдите, че ако не беше станала катастрофата, от Дерън Бъркхалтър щеше да се пръкне някой атомен физик?

— Никой не знае какъв би станал, или какъв ще стане Дерън. Точно сега фактите сочат, че вследствие на необичайно тежка психологическа травма, езикът му е под средното ниво и че се намира в тежко стресово състояние.

— На какво е приличал езикът му преди катастрофата?

— Майка му твърди, че е започнал да говори. Въпреки това след травмата…

— Майка му — каза Морети. — И вие основавате заключенията си на онова, което тя ви казва.

— Заедно с другите доказателства.

— Като например интервюто ви с неговата учителка детегледачка.

— Точно така.

— Неговата учителка е вашия свидетел експерт, така ли?

— Изглежда напълно надеждна и много добре разбира Дерън. Тя твърди, че родителите са били доста грижовни и любвеобилни. Неговият баща в частност се е интересувал от…