Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Единственият, който би проумял. Отбелязах, че бебетата могат да бъдат дадени за осиновяване по такъв начин, че всякаква връзка с него да бъде напълно заличена. Че би могъл да състави ново завещание, в което специално да изключи от наследство всякакви кръвни роднини, знайни или незнайни. Първоначално той не пожела и да чуе. Казах му, че бях изпълнявал безпрекословно всякакви негови нареждания, но сега вече бих напуснал преди изпълнението на последното. И ако онези бебенца умрат, не бих могъл да гарантирам мълчанието си. Готов ли бе да елиминира и мен също? Това го разгневи и шокира. Още от детските години никой не бе дръзвал да му възрази. Но той ме уважаваше, защото винаги бях стоял до него, накрая прие моя план.

— Елегантен план — казах аз. — Особено като имаме предвид утешителната награда за сестра ви.

— Беше точно след смъртта на Хенри. Тя бе обхваната от дълбока депресия — вдовица, бездетна. От погребението се бе оттеглила в пълно усамотение. Реших, че с момиченцата около нея би могло да стане и чудо. А и тя не бе любопитна жена. Никога не бе попитала откъде са се взели, въобще не пожела да узнае.

— Джоан бе ли включена в сделката?

— Не. Хоуп не би могла да се справи с такова нещо. Корпорацията купи санаториум в Кънектикът и Джоан бе настанена там. Тя получи отлични грижи. С течение на времето се обучихме и в здравен мениджмънт, в резултат на което купихме още няколко болници.

— Нови имена, нов живот. Особено що се отнася до Джонсън. Вие или Белдинг скалъпихте интригата за удара с наркотици?

— Това… не трябваше да се случи по този начин.

— Убеден съм, че Линда и Кейбъл биха се утешили, ако можеха да го чуят.

Опита се да заговори. Нищо не се получи. Впръска течност в гърлото си, изчака и произнесе тихи звуци, глухи като тътен.

— Не бе планирано Линда да бъде… част от това. Предполагаше се, че няма да е там, трябваше да бъде на пазар. Тя не представляваше заплаха. Щом брат й бе вън от играта, с нея би било по-леко да се споразумеем. Аз бих могъл да го сторя. Но колата й не работела и тя тъкмо телефонирала за такси, когато акцията започнала. Кейбъл я сграбчил, какъв мръсник, и я използвал като щит. Тя бе застреляна съвсем случайно.

— Не може да бъде. Тя не би позволила да й отнемат децата, без да вдигне врява. Трябвало да умре. Вие или сте го знаели още от самото начало или сте предпочели да се правите, че не го забелязвате, когато сте планирали акцията. Шикозният апартамент в сградата на Фонтейн, всичките бижута, кожи и коли са целели единствено да подмамят нея и Кейбъл, че Белдинг приема техните условия. Но в мига, когато тя е влязла в офиса му с онези бебета, и двамата вече са били мъртви.

— Грешите, доктор Делауер. Бях подготвил всичко.

— Нека ви отдадем заслуженото уважение и да кажем, че някой е прередил вече уреденото от вас.

Той стисна ръба на масата. Изразът на очите му взе надмощие над тена, дрехите и целия култивиран чар.

— Не — изквака той. — Това бе грешка. Онзи долен мръсник — нейният брат я уби, използва я така, както винаги го бе правил.

— Може и да го е направил. Но Хюмъл и Де Гранцфелд биха могли все пак да я убият по заповед на Белдинг. Той останал доволен от свършената работа, наградил ги със служба във Вегас.

Дълго време не пророни дума. Нещо — възможно ли бе да е истина? — го гризеше, разяждаше го отвътре. Гледаше през мен. Назад към едно друго време.

— Глупости — рече той.

— Вие ли сте бащата? — попитах.

Отново дълго мълчание.

— Не знам. — А после: — Двамата с Леланд бяхме от една кръвна група „0 — положителна“. Заедно с трийсет и девет процента от американците.

— В днешно време има прецизни тестове.

— Какъв смисъл би имало? — Гласът му се изтъни, пречупи и замря. — Аз ги спасих. Настаних ги в добър дом. Това бе достатъчно.

— Не и за Шарън. Тя приключи голичка, ядейки майонеза от буркан. Още един план, поел в грешна посока ли?

Затвори очи, намръщи се, за миг се състари.

— Беше за доброто и на двете.

— Така ми казаха и на мен.

— Шери бе ужасяващо дете. Още откакто проходи забелязах признаците на насилие у нея. Това ме разтревожи. Замислих се дали не е от лошото семе — Джонсънови имаха в родословието си поредица от злодеи. Накрая стана ясно, че Хоуп не би могла да се оправи и с двете едновременно. Шарън бе тормозена, бита. И това ескалираше непрекъснато. Нещо трябваше да се направи. Когато Шери се опита да я удави, вече знаех, че моментът бе настъпил. Но Леланд не трябваше да го научава. Той напълно бе забравил за тях. И дума не бе споменал след преместването. Знаех, че той би погледнал на всяка промяна в плановете като доказателство, че моят метод не е най-подходящ. Щеше да настоява да стане по неговия начин.