Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— И тъй като Нюрат е знаел твърде много, наложило се е да го унищожите някъде в Мексико, недалече оттук, обзалагам се.

— Докторе, докторе, вие твърде много ме надценявате. Никога не съм унищожавал някого. Доналд Нюрат дойде доброволно тук, за да предаде някаква информация. Дължеше пари на кредитори, надяваше се да получи пари. Отказах. По време на обратния път, колата му се разбила — или поне така ми бе казано. Умрял при експлозията — пустинята бързо върши белите си. Като медик, той би трябвало да е по-добре подготвен.

— Така ли успяхте да го свържете в схемата на Кейбъл?

— Не. Линда дойде при мен и каза, че повече не може да работи с Леланд Белдинг. Носеше медицинско за „пред когото потрябва“ на бланка на Нюрат, че е заразена с някакъв вид вагинална инфекция. Първоначално не се усъмних. Всичко изглеждаше добронамерено.

— Как реагира Белдинг на нейното напускане?

— Не реагира. По онова време той вече продаваше фасони. Изпробваше новооткритото си самочувствие върху други жени. Накрая започна да парадира с това.

Трансформацията на Белдинг от отшелник към плейбой. Времето съвпадаше.

— После какво се случи?

— След близо година Кейбъл Джонсън ми се обади по телефона. Съобщи ми, че в интерес на Белдинг е да се срещна с него. Видяхме се в един евтин хотел в центъра на града. Джонсън бе пиян, озлобен като бясно куче, тътреше се из стаята, горд от себе си. Каза ми, че Линда е родила бебетата на Леланд. Завел я в Тексас, за да го стори. Сега се бяха върнали и започнаха да ни изнудват.

Видал вдигна чашката с кафе, размисли и я остави долу.

— О, той се мислеше за много умен. Всичко беше изрепетирал. Прегръщаше ме, сякаш бяхме стари приятели, предлагаше ми евтин джин от мърлява бутилка. Тананикаше си хумористични песнички и твърдеше, че вече Джонсънови и Леланд щели да бъдат рода. После ми нареди да чакам, излезе от стаята и се върна след няколко минути с Линда и неговите малки дарове.

— Три подаръчета — казах аз.

Той кимна.

Тройка близначки. Цялото това хормонално лечение увеличаваше шанса за раждане на повече от едно дете. Сега вече е съвсем обичайна медицинска практика, но Нюрат бе изпреварил своето време.

— Едничката надежда на Порт Уолас за слава — казах. — Джуъл Рей, Джана Сю. И бедничката Джоан Дикси, родена сляпа, глуха, парализирана.

— Нещастното малко същество. Някакъв вид мозъчна повреда — мястото, където той бе повлякъл Линда, бе доста примитивно. Джоан едва не умряла при раждането. — Той поклати глава, затвори очи. — Тя бе толкова крехка — не по-голяма от длан. Цяло чудо бе, че е оживяла. Линда я носеше в кошница, непрекъснато й гукаше, масажираше крайниците й. Правеше се, че собствените й трептения бяха естествени движения на детето. Даваше вид, че тя е нормална.

— Един гнуслив човек трудно би възприел подобно нещо.

— Те и трите го отвратиха. Той никога не бе понасял децата: идеята, че бяха три, го поболя. Изпитваше пълна нетърпимост към всяко нещо, което се отклоняваше от неговите очаквания. Разбира се, деформацията на Джоан бе допълнителен удар — изводът, че бе участвал в сътворяването на нещо дефектно. Познавах го, известно ми бе как ще реагира. Желаех да скрия от него всичко това, да се справя с нещата по мой начин. Но Кейбъл пожела пълно уреждане и то веднага. Рода. Линда бе запазила ключ от офиса на Леланд. Отишла там една нощ, когато той работел до късно, занесла бебетата.

Той поклати глава.

— Бедното, глупаво момиче, повярвало, че само при вида им у него ще се възпламени бащинското чувство. Той я изслушал, казал й каквото тя желаела да чуе. В момента, когато си тръгнала, той веднага ми позвъни и ми заповяда да се явя „на среща за разрешаването на проблема“. Не че желаеше да ме вкарва в беля, той вече бе взел решението си. Всички те трябваше да бъдат унищожени. Постепенно. Аз трябваше да бъда ангела на смъртта.

— Децата трябвало да бъдат убити?

Той кимна утвърдително.

— Цялата низост се приписва на мъртвец. А някой добър щурмовак е изпълнил заповедта.

Той отпи, изкашля се сухо, извади пулверизатора от джоба си и впръска течността в своето гърло.

— Спасих онези бебета. Единствен аз бих могъл да го сторя. Леланд се доверяваше само на мен — можех да си позволя да му се противопоставя, за да им се размине. Съобщих му, че за момиченцата и дума не може да става. Ако някога това излезеше наяве, той щеше да бъде съсипан — „Магна“ щеше да бъде унищожена.

— Прагматичен подход.