Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Престанете — казах. — Дайте й шанс да завърши.

— Тя никога няма да стигне до края — каза Сивокосата. — Това вече сме го слушали — гранична степен на дефанзивност. Ако не се противопоставим, да го прережем от корен, ще се въртим в омагьосан кръг цял час.

— Няма на какво да се противопоставяте — казах. — Оставете я да изложи фактите. После ще ги обсъдим.

— Точно така — каза Сивокосата. — Ето ти още един мъжкар защитник, ти си му разказвай, принцесо Шарън.

— Спокойно, Мади — каза Аврора Богардъс. — Остави я да говори.

— Ами, разбира се. — Сивокосата скръсти ръце на гърдите си, облегна се назад, гледаща свирепо и в очакване.

— Продължавай — насърчих Шарън.

Тя седеше смълчана, отстранила се от свадата, като родител в очакване децата му да се сбият. Сега продължи от мястото, където я бяха прекъснали. Спокойна. Или поне на ръба.

— Получил се е срив в общуването. Пациентката твърди, че обича приятеля си, но чувства, че се увеличава пропастта, която ги дели. Те повече не могат да разговарят за неща, които по-рано са били предмет на дискусиите им.

— Като например? — попита Джулиън през облак дим.

— Просто за всичко.

— Всичко? Какво да закусят ли? Дали задушено, или картофи?

— В този момент, да. Получил се е пълен срив…

— Срив — каза Мади. — Вече трети път употребяваш този термин, без да уточниш какво влагаш в него. Опитай се да обясниш, вместо да повтаряш. Терминологизирай думата срив.

— Нещата са се изродили — отговори Шарън. Звучеше по-скоро като въпрос.

Мади се изсмя.

— Страхотно, сега вече е абсолютно ясно.

Шарън понижи глас.

— Наистина не мога да разбера накъде биеш, Мади.

Мади тръсна глава с отегчение и каза без да се обръща към никого конкретно:

— Защо ли си губим времето с тези глупости?

— Давай още веднъж — настоя някой.

— Да се върнем към проблема — казах. — Шарън, защо момичето чувства, че нещата са тръгнали в грешна посока?

— Вече го обсъдихме. Тя твърди, че не знае. Първоначално помислила, че той е загубил интерес и се среща с друга жена. Той отрича — прекарва цялото си свободно време с нея, затова мисли, че казва истината. Но когато са заедно, той въобще не говори и сякаш й се сърди, или поне тя така го усеща. Получило се е изведнъж и върви към по-лошо.

— През това време нещо друго случило ли се е? Някакво събитие, предизвикващо стрес? — попитах аз.

Пак се изчерви.

— Шарън, те тогава ли са започнали да правят любов?

Кимване.

— Горе-долу по това време.

— Съществуват ли сексуални проблеми?

— Трудно е да се разбере.

— Глупости — каза Мади. — Ако правилно си беше свършила работата, щеше да е лесно за разбиране.

Обърнах се към нея и попитах:

— Ти как би се добрала до този вид информация, Мади?

— Ще бъда естествена. Ще установя разбирателство.

Тя наблягаше върху всяка дума и удряше с пръст.

— Ще знам какви са специфичните оправдания на пациента, ще бъда подготвена за глупавата й съпротива и ще я превъзмогна. Но, ако и това не помогне, ще се противопоставя и няма да отстъпя, докато пациентът не разбере, че искам да си свърша работата. Тогава просто ще доведа нещата до край — за бога, ще доведа тук обекта. Тя се среща с тази жена вече два месеца. Досега трябваше да го е сторила.

Погледнах Шарън.

— Направих го. — Руменината още не бе изчезнала. — Говорихме за нейните оправдания. Необходимо е време. Има проблеми.

— Сигурно има — рече Джулиън.

— Секс-ууу-ални проблеми — анонсира Мади. — Изречи думичката, започваща с буквата „С“, миличка. Другия път ще ти бъде по-лесно.

Разпокъсан смях. Изглежда Шарън приемаше нещата спокойно. Аз все пак не свалях поглед от нея.

— Сподели проблемите с нас. — Уолтър я натискаше, хилеше се и си играеше с опашката.

— Те… тя не получава удоволствие — отговори Шарън.

— Получава ли оргазъм? — попита Джулиън.

— Не мисля.

— Не мислиш ли?

— Да. Остава незадоволена.

— Ами тогава ти какво правиш, за да й помогнеш?

Тя хапеше устни.

— Говори де — рече Мади.

Ръцете на Шарън затрепериха. Тя сключи пръсти, за да го прикрие.

— Ние… ние приказвахме за… да намалим притеснението й, да се отпусне.

— О, боже, обвини жената — каза Мади. — Кой е казал, че това е неин проблем? Може той да е виновен. Може би той е скапаняк. Или е девственик.

— Тя казва, че той е… наред. Тя е нервната.

— Помогна ли й да извърши дълбоко мускулно отпускане? — попита Аврора. — Систематично обезчувствяване?