Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Продължете.

— Като за начало никое от предложенията не свърши работа. Положението на детето се влошава.

Тя извади от торбата медицински картон, прегледа го набързо и накратко представи историята на заболяването. После описа първоначалния си план за лечение. Стори ми се добре обмислен, макар и неуспешен.

— И така всички сме осведомени — заключи тя. — Някакви въпроси от групата?

Последва двайсетминутно обсъждане. Студентите подчертаваха социалните фактори — бедността на семейството и честите премествания. Неудовлетвореността, която момчето вероятно изпитва от липсата на приятели. Някой предположи, че главният стрес е следствие от факта, че момчето е черно, а се развива в расистко общество.

Аврора Богардъс изглеждаше отвратена.

— Струва ми се, че аз съм добре запозната с това. Междувременно все още не съм се справила с идиотските тикове на поведенческо ниво. Колкото повече се криви, толкова околните стават по-яростни към него.

— В такъв случай всеки от тях трябва да се научи да се справя с тази своя ярост — отсече брадатият.

— Много изискано, Джулиън — каза Аврора. — А в това време детето е отблъснато от обществото. Нужно ми е действие.

— Система за кондиционално противодействие…

— Ако беше внимавал, Джулиън, би трябвало току-що да си чул, че твоята система за кондиционално противодействие не върши работа. Нито пък лечението с подражателство, което Пол предложи миналата седмица.

— Какъв вид подражателство? — казах аз.

— Промяна на предварителното програмиране. То е част от подготовката му за терапия — динамика на комуникирането. Разтърсване структурата на семейството. Да ги накарам да променят позицията на силата, така че да се подготвят за нов вид поведение.

— Да ги накараш да се променят по какъв начин?

Погледна ме отегчено.

— Пол ме накара да принудя родителите и другите деца от семейството да започнат също да правят тикове и да се тресат. Даже прекалено. Той твърдеше, че щом симптомът стане част от семейните норми на поведение, ще престане да бъде израз на бунт за момчето и ще отпадне от репертоара му на поведение.

— Това пък защо?

Тя поклати глава.

— Теорията е негова, а не моя.

Не допълних нищо, но продължих да се правя на любопитен.

— Е, добре де, добре. Според Пол симптомите са начин на общуване. Понеже комуникирането посредством тикове вече няма да бъде уникално, детето ще трябва да си измисли друг подходящ начин за бунт срещу семейството.

Звучеше доста неубедително, дори жестоко в известна степен и ме накара да се замисля за д-р Пол Круз.

— Аха, ясно.

— Хей, аз също мислех, че това са пълни глупости — каза Аврора. — Направо ще го кажа на Пол следващата седмица.

— Да бе — рече някой.

— Ще видиш, че ще го сторя.

Тя затвори болничния картон и го прибра в торбата.

— А в същото време нещастното малко момче се чуплези и тресе и самочувствието му е паднало под нулата.

— Замисляла ли си се за „Симптома на Турет“? — попитах.

Тя отхвърли въпроса с навъсени вежди.

— Разбира се. Но той не ругае.

— Не всички пациенти го правят.

— Пол твърди, че симптомите не съвпадат с типичния случай на Турет.

— В какъв смисъл?

Отново ме погледна неодобрително. Отговорът й продължи цели пет минути и бе пълен с грешки. Съмненията ми по отношение на Круз нараснаха.

— Продължавам да мисля, че трябва да се насочиш към Турет. Не знаем достатъчно за симптомите, за да изключим нетипичните случаи. Съветът ми е момчето да бъде прегледано от невролог педиатър. Може да се окаже „Халдол“.

— Е, да де, старичък медицински модел — рече Джулиън. Той натъпка лулата си и отново я запали.

Аврора си движеше челюстта, сякаш дъвче.

— Сега как се чувстваш? — попита един от по-възрастните мъже. Бе с тесни раменца и слабоват, с ръждива коса, вързана на конска опашка, с увиснали рошави мустаци. Носеше смачкано сако от рипсено кадифе, разкопчана риза и прекалено широка раирана вратовръзка, мърляви сникери. Говореше с мек, музикален тембър, пропит от съчувствие. Но бе мазен като изповедник от сатирично шоу. — Сподели чувствата си с нас, Аврора.

— Оле, боже! — Тя се обърна към мен. — Д-а-а. Ще направя онова, което ме посъветвахте. Ако медицинският модел се окаже такъв, нека да е по вашему.

— Звучиш отвратена — заключи сивокосата жена.

Аврора се нахвърли върху й.

— Хайде да свършим с глупостите и да продължим нататък.

Преди Сивокосата да отвърне нещо, вратата се отвори. Всички очи се впериха в тази посока. Погледите станаха жестоки.