Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Ще се справиш успешно. В дългосрочна перспектива този начин е неуместен.

— Приятно е да го чуя, доктор Делауер.

— Алекс.

Усмивката стана по-широка.

— Благодаря ти, че дойде да ме видиш, Алекс. Предполагам, че сега е по-добре да се върнеш в клас.

— Часът свърши. Сигурна ли си, че си добре?

— Наред съм.

Тя прехвърли тежестта си от единия на другия крак, като се опитваше да стисне по-силно книгите.

— Хайде, разреши ми да ти помогна с учебниците. — Нещо у нея извикваше от глъбините на душата ми кавалерът Ланселот.

— Не, не, няма нужда.

Но не ме спря, когато поех книгите.

— Къде е колата ти?

— Пеша съм. Живея в общежитието. „Къртис Хол“.

— Мога да те закарам до „Къртис“.

— Наистина няма нужда.

— За мен ще бъде удоволствие.

— Добре тогава. Ще се радвам.

Свалих я пред общежитието и й определих среща за следващата неделя.

Чакаше на тротоара, когато дойдох да я взема. Носеше жълт кашмирен пуловер, пола на черно-жълти райета, черни три четвърти чорапи и мокасини. Остави ме да й отворя вратата на колата. В мига, когато ръката ми докосна волана, нейните бяха отгоре — горещи и нежни.

Вечеряхме в една от опушените, шумни кръчмета, където сервираха бира и пица, които са характерни за всеки студентски град — най-доброто, което можех да си позволя. Сврени на една ъглова маса, гледахме анимационни филми, ядохме и пихме, смяхме се един на друг.

Не можех да откъсна поглед от нея. Исках да узная колкото се може повече, да установя невъзможна, внезапна близост. Тя ме даряваше с трохички информация за себе си. Беше на двайсет и една, израснала на Източното крайбрежие, учила в малък девически колеж, дошла на Запад да следва. После плъзна разговора в тази посока. Академични теми.

Като си припомних намеците на останалите студенти, я попитах за отношенията й с Круз. Отвърна, че той е научния й ръководител. Поднесе го като някаква дреболия. Като я попитах какъв човек е той, тя отвърна, че е динамичен и е творец, но веднага смени темата.

Отминах въпроса, но любопитството ми остана. След това глупаво упражнение, започнах да разпитвам за Круз и разбрах, че е един от клиничните асистенти — новопристигнал, който вече си е спечелил славата на женкар и човек, който става център на внимание.

Би трябвало да не е от типа ментори, ако правилно съм разбрал от Шарън. И отново — какво всъщност знаех за Шарън? Как можех да определя кое е правилно за нея?

Опитах се да науча повече. Тя изкусно се изплъзваше от въпросите ми, продължаваше да насочва вниманието към мен.

Изпитах известно отвращение, изведнъж осъзнах защо другите са озлобени към нея. После си спомних, че току-що съм я срещнал. Бях прекалено нетърпелив. Очаквах твърде много за кратко време. Маниерът й бе старомоден и консервативен. Миналото й бе старателно прикривано. Най-точно, начин на възпитание, който е наблягал на опасността от внезапната интимност.

Въпреки това стоеше въпросът с нейната ръка, стискаща моята и откровената страст в усмивката й. И все пак не си позволих да бъда агресивен.

Говорехме за психология. Тя познаваше проблема си, но продължи да се пази от по-широките ми познания по въпроса. Чувствах, че под повърхността на Сладникавата Сюзи има наистина интелектуална дълбочина. И още нещо — благосклонност. Финесът на изтънчената лейди, който приятно ме бе изненадал у тази млада девойка, чийто яд се изразяваше в четирите забранени думи 3 3 В английския език има четири думи — псувни, които обичайно не се употребяват в литературата, а се заместват с израза F-words, прикрит като свободно държание. — Б.пр. .

Според дипломата ми аз бях доктор по мозъка, мъдрец на двадесет и четири, велик арбитър на човешките отношения. Но взаимоотношенията все още ме плашеха. Жените и досега ме стряскаха. Още от детството бях обвързал себе си с учение, труд, още учение, борба да се изтегля над сивотата на чистилището и в очакване човешкият фактор да си дойде на мястото заедно с целите на кариерата ми. Нови цели ми се явяваха непрекъснато. На двадесет и четири аз все още изграждах кариера, общественият ми живот бе ограничен до обичайните преживелици, задължения, секс — придаващ сила и красота.

Последната ми среща бе преди два месеца — кратка и скучна с красива русокоса стажант лекарка от общежитието. Тя ме покани, докато седяхме в едно от кафенетата на студентското градче, определи ресторанта, плати си сама сметката, самопокани се в апартамента ми, мигновено се просна на кушетката, нагълта се с наркотик и се ядоса, когато отказах да взема от хаповете й. След миг ядът й премина. Съблече се гола-голеничка, като се хилеше и сочеше венериния си хълм.