Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Поуморен съм, Ада. Добре съм. Благодаря, че попита.

— Радвам се да го чуя. — Нова пауза. — Ако някога наистина се нуждаеш да споделиш нещо, на твое разположение съм.

— Ще го сторя, Ада. Благодаря, и ти се пази.

— Ти също, Алекс. Добре се грижи за себе си.

Тръгнах пеша към северния край на градчето. Спрях за чаша кафе от автомата, преди да вляза в научната библиотека.

Отново отидох при периодичния индекс. Не открих нищо за Уилям Хък Видал, освен делови статии преди съдебния процес по повод на книгата „Инвалидът милиардер“. Проследих назад в годините и намерих статия в „Тайм“ за прослушванията в Сената във връзка с разследването на генералите от Пентагона. Бях я пропуснал, докато търсех материал за Белдинг.

Видал току-що се бе появил за първи път пред комисията и списанието се опитваше да хвърли светлина върху произхода му.

Снимка в едър план показваше лицето му с по-малко бръчки и рядка руса коса. Ослепителна усмивка — хубавите зъби, които Кроти си спомняше. Очи на умно момче. Видал бе описан като „човек от хайлайфа, който заемайки доходоносния пост на консултант в киното, е демонстрирал нещо повече от липса на чар, а именно вещина и стабилни връзки“. Източници от Холивуд предполагаха, че именно той е убедил Леланд Белдинг да навлезе във филмовата индустрия.

И двамата са следвали в „Станфорд“. Като абсолвент Видал бил президент на мъжки клуб, към който е принадлежал и Леланд Белдинг. Но сътрудничеството им било случайно. Бъдещият милиардер е отбягвал организациите, никога не е посетил нито една проява на клуба.

Деловите им взаимоотношения се задълбочили през 1941-ва. Видал служел като „посредник“ в търговията между Белдинг и „Блелък Индъстриз“, която доставяла военновременна стомана на „Магна Корпорейшън“ на по-ниски цени. Видал представил Белдинг на Хенри Ебът Блелък — имал чудесната възможност да го стори, защото Блелък бил негов зет — женен за сестра му, бившата Хоуп Естес Видал.

Видял бях описани като последната издънка на стара, високоуважавана фамилия, чийто корени стигат до „Мейфлауър“, но вече със загубено влияние. Хенри Блелък, родом от Лондон, син на коминочистач, бил записан в „Синята книга“ след женитбата си за Хоуп през 1943-та. От името Видал все още се процеждаше социален статус. „Тайм“ се чудеше дали настоящите проблеми на брата Били със Сената биха променили статуквото.

Били и Хоуп — брат и сестра. Това обясняваше присъствието на Видал на партито, но не и отношенията му с Шарън. Нито пък за какво си бяха говорили…

Продължих да търся името на Блелък. За Хоуп нямаше нищо, а за Хенри само неща, свързани с бизнеса. Натрупал богатство от стомана, пътища и недвижимо имущество. Като Леланд Белдинг и той притежаваше сам всичко това и никога не се явяваше пред обществото. За разлика от Белдинг той бе стоял настрана от водещите новинарски заглавия.

През 1953-та умира на петдесет и девет години, от удар по време на сафари в Кения, оставяйки скърбяща съпруга — бившата Хоуп Естес Видал. И дарения на „Фондация по сърдечни заболявания“ вместо цветя…

Нито дума за деца. Ами тогава чие дете е лекувано от Круз? Вдовицата оженила ли се е повторно? Продължих да се ровя из справочника. Шест месеца след смъртта на Хенри, „Блелък Индъстриз“ е продадено на „Магна Корпорейшън“ за неназована сума. Упадъкът на богатството на Блелък се отдаваше на неспособността му да се адаптира към новите реалности, особено към нарастващото значение на презокеанското въздухоплаване.

Намекът бе ясен: самолетите на Белдинг бяха помогнали влаковете на Блелък да бъдат извадени от употреба. Тогава „Магна“ бе връхлетяла и бе разпердушинила остатъците.

Макар че според вида на именията на Блелък, тези остатъци са били доста значителни. Чудех се дали братът Били не си бе поиграл отново на „посредник“, като е внимавал нейните интереси да бъдат защитени.

Още един час ровене не донесе нищо допълнително. Зачудих се къде другаде бих могъл да надзърна, слязох в приземния етаж и потърсих от информацията обществени регистри. Съобщиха ми, че „Синята книга“ на Лос Анджелис се пази в отдел „Специални колекции“, който е затворен до края на деня.

Мислите ми се насочиха към по-ниските слоеве на социалната стълбица, още една история между брат и сестра. Зарових се във вестникарски течения, за да открия нещо за наркоудара на Линда Лание.

Бе по-трудно, отколкото очаквах. От всички местни вестници само „Таймс“ бе индексиран и то само от 1972-ра насам. „Ню Йорк Таймс“ бе индексиран още от 1851-ва, но не съдържаше нищо за Линда Лание.