Джонатан Келерман - Докато убивам, се надявам

— Наистина. Круз е мъртъв.

— Оставете мъртвите да почиват в мир, Делауер. Моля ви!

— Нуждая се единствено от информация — казах меко. — Кажете ми истината и ще забравим всичко.

— Какво? Какво искате да знаете?

— Връзката между Ренсъм и Круз.

— Не знам много за нея. Кълна се в Бога! Зная само, че тя бе негово протеже.

Спомних си колко скоро след пристигането на Шарън той я бе снимал.

— Той я доведе със себе си, нали? Спонсорираше кандидатстването й.

— Да, но…

— Откъде я доведе?

— Откъдето бе той самия, предполагам.

— Къде се намира това място?

— Флорида.

— Палм Бийч ли?

Кимна.

— И тя ли беше от Палм Бийч?

— Нямам представа…

— Бихме могли да научим като проверим документите за кандидатстване.

— Кога се дипломира?

— През осемдесет и първа.

Той вдигна слушалката, обади се във факултета и издаде няколко заповеди. Само след миг вече се мръщеше, докато говореше:

— Сигурна ли сте? Проверете пак. — Тишина. — Е, добре. — Затвори и каза: — Досието й е изчезнало.

— Колко удобно.

— Делауер…

— Обадете се в регистратурата.

— Там могат да разполагат само с копие…

— Копие от списъка на предишни училища, посещавани от нея.

Той кимна, набра един номер, изпъчи се пред чиновника и зачака.

После използва жълтия маркер, за да запише нещо върху един от ръкописите и затвори.

— Не е Флорида. Лонг Айлънд, Ню Йорк. „Форсайт“ — колеж за учителки.

Използвах негова хартия и писалка, за да си препиша адреса.

— Между другото, тя имаше отлични бележки — и в предварителните курсове, и в университета. Само шестици. Никакви индикации за нещо друго, освен изключително ученолюбие. Тя вероятно би се справила много успешно и без неговата помощ.

— Какво друго знаете за нея?

— Защо държите да научите всичко това?

Погледнах го без да мигам и нищо не отговорих.

— Не съм имал работа с нея. Круз бе този, който проявяваше личен интерес.

— Колко личен?

— Ако намеквате нещо… би трябвало да знам.

— Защо точно това да предполагам?

Забави отговора си, изглеждаше притеснен.

— Не е тайна, че той бе известен с определени… склонности. Нагони.

— Тези нагони бяха ли насочени към Шарън Ренсъм?

— Не, аз… Това не бяха неща, на които съм обръщал някакво внимание.

Повярвах му.

— Мислите ли, че определената му склонност й е помагала да изкарва тези отлични оценки?

— Абсолютно не. Това е просто…

— Как успя да я пробута?

— Той не я е пробутвал. Той беше неин спонсор. Оценките й бяха отлични. Неговото спонсорство бе допълнителен фактор в нейна полза — нищо необичайно. На факултетските членове винаги е разрешавано да спонсорират кандидат-студентите.

— Кога колегите от клиниката са имали такова влияние?

Дълго мълчание.

— Сигурен съм, че знаете отговора.

— Кажете ми все пак.

Той се покашля, сякаш бе готов да се изплюе. Произнесе единствена дума:

— Пари.

— Парите на Блелък, нали?

— Да, както и тези на Круз — той произхожда от богато семейство, движил се е в същия социален кръг като госпожа Блелък и хората от този сорт. Знаете колко редки са този вид контакти в академичните среди, особено в един държавен университет.

— На него се гледаше като на нещо повече от един обикновен колега от клиниката.

— Колега от клиниката, подготвен за психологическа война.

— Не ви разбрах, простете.

— Няма значение. Значи той беше вашия мост между града и парите.

— Правилно. Няма нищо срамно в това, нали?

Спомних си какво бе казал Лари за това, че Круз е лекувал едно от децата на Блелък.

— Смятате ли, че връзката му с госпожа Блелък се е дължала единствено на еднаквия социален статус?

— Доколкото ми е известно, да. Моля ви, Делауер, не правете нещо зловещо от всичко това, не забърквайте и нея. Факултетът е изправен пред потресаващи финансови ограничения. Круз донесе значителни средства със себе си и обеща да използва връзките си за получаването на щедри дарения от госпожа Блелък. Спази добросъвестно обещанието си. В замяна му предложихме безплатен пост.

— Безплатен, в смисъл че не е взимал заплата. Получил е цяла лаборатория с оборудването. За порнографските си изследвания. Истинска академична тръпка.

Той се сепна.

— Не беше толкова просто. Факултетът не се предаде като блудница. Минаха месеци, преди да потвърдим заповедта за назначението му. В ръководството се проведоха тежки дискусии, имаше забележителна опозиция и не на последно място бе моята собствена. Човекът страдаше силно от липса на академически препоръки. Рубриката му в това тъпо списание бе прекалено агресивна. Въпреки това…