Даниъл Силва - Английският убиец

— Новините се разпространяват доста бързо, скъпа. Тази зима ще бъдеш много заета. Париж, Брюксел, Стокхолм и Берлин. А това е само за първата седмица.

— Не съм сигурна, че съм готова да се върна пак към тази въртележка, Фиона.

Закарая Кордони сложи ръка на рамото й:

— Ако ми позволиш да бъда малко нахален, ще ти кажа, че определено си готова. Тазвечерното ти изпълнение бе истинско вдъхновение. Ти свиреше като обладана от зъл дух.

— Може наистина да съм обладана от зъл дух — дяволито каза тя.

Фиона се усмихна и погледна Габриел:

— Искаш ли да ни кажеш нещо за този мистериозен французин… красивия мосю Дюмон?

— Всъщност в момента най-много искам да остана сама за няколко минути.

Тя прекоси стаята и хвана ръката на Габриел. Фиона и Кордони ги наблюдаваха как вървят бавно надолу по коридора към гримьорната й. Фиона се намръщи:

— Който и да е този мосю Дюмон, надявам се, че няма да разбие сърцето й като другите. Тя е като фин кристал — красива, но крехка. И ако той я счупи, ще го убия.

Анна затвори вратата на гримьорната си и се отпусна в прегръдките на Габриел.

— Беше невероятна тази вечер.

— Нямаше да успея, ако не беше ти.

— Аз просто те пазех, за да не ти се случи нищо лошо. Ти си тази, която сътвори магията.

— Иска ми се да можехме да празнуваме.

— Оттук се качваме направо на самолета. А и аз имам да свърша една работа.

— Той беше ли тук тази вечер?

— Убиецът ли?

Тя кимна, както бе притиснала глава към гърдите му.

— Не знам, Анна.

Тя изведнъж се почувства изтощена и седна. На масичката за кафе пред нея бе поставен калъфът на цигулката „Гуарнери“. Анна отвори закопчалките и вдигна капака. Вътре имаше сгънат на две лист хартия, върху който пишеше: „Анна“.

Тя погледна Габриел:

— Ти ли си оставил това за мен?

— Кое?

— Тази бележка в калъфа на цигулката ми. Не беше тук, когато напуснах гримьорната, за да изляза на сцената.

Анна пъхна ръка в калъфа и извади бележката. От нея изпадна някакъв предмет. Беше тъничка кожена каишка и в края й висеше парче червен корал във формата на ръка.

Габриел пъхна ръка в калъфа и извади медальона, а сърцето му тревожно се заблъска в гърдите.

— Какво пише в бележката?

— Ти се нуждаеш от това повече от мен. Кажи на Габриел, че ми е длъжник. Моите поздравления!

Габриел извади своята „Берета“, отвори вратата на гримьорната и надникна навън. Закарая Кордони го забеляза и забърза по коридора към него, за да разбере какво става. Габриел пъхна обратно пистолета в джоба си.

— Къде е човекът, който стоеше пред тази врата преди концерта?

— Какъв човек?

— Охранителят с виненочервеното сако.

— Нямам представа. Защо?

— Защото някой е влизал в тази стая, докато Анна беше на сцената.

— Нещо лошо ли се е случило?

— Оставил е бележка. — Габриел вдигна кораловия талисман пред очите му. — И това.

— Може ли да го видя?

Габриел подаде медальона на Кордони, който го обърна от обратната страна и се усмихна.

— Знаеш ли какво е това?

— Да, мисля, че знам. Не е опасно.

— И какво представлява?

— Много отдавна ние от семейство Кордони сме били корсиканци. Моят прадядо се преселил в Италия и създал венецианския клон на фамилията, а аз все още имам там далечни роднини, които живеят в една долина в южния край на острова.

— Какво общо има това с медальона?

— Той е талисман, корсикански амулет за късмет. Корсиканските мъже носят такива. Вярват, че тези амулети пазят от лоши очи — occhju , както ги наричат корсиканците. — Кордони върна амулета на Габриел. — Както вече ти казах, няма нищо опасно в него. Някой просто е направил подарък на мис Ролф.

— Иска ми се нещата наистина да бяха толкова прости. — Габриел пъхна талисмана в джоба си при „Беретата“ и погледна Кордони. — Къде е човекът, който стоеше пред вратата?

Англичанина забеляза водното такси, което се люшкаше във водата на Рио ди Сан Поло под укритието на пешеходното мостче. Човекът на Росети седеше зад кормилото, облечен с анорак с качулка. Англичанина се качи на таксито и се шмугна в кабината.

Човекът на Росети отвори дроселната клапа. Моторът изръмжа, лодката се разтресе, след това потегли. Малко по-късно вече се носеше по Канале Гранде. Англичанина изтри малко прозрачно петно върху запотеното стъкло и за миг огледа движещия се покрай прозореца пейзаж. След това дръпна пердетата.

Свали черното си яке, после виненочервения блейзер и го нави на руло. Десет минути по-късно отвори прозореца на кабината и хвърли сакото в черните води на лагуната.