Даниъл Силва - Английският убиец

Стената започна да се сключва около нея, да я обгръща. Нямаше никакъв убиец, нямаше никакви снимки на баща й с Адолф Хитлер, нямаше никакъв Габриел Алон. Бяха само тя и цигулката.

Някой тихо почука на вратата. Лъкът на Анна мигновено замря.

— Остават пет минути, мис Ролф.

— Благодаря.

Лъкът се плъзна по струната още веднъж. Звукът премина през тялото й. Цигулката пареше като огън кожата й. Стената се сключи около нея. Тя бе като изгубена. Скоро вратата се отвори и тя заплува към горната зала. Когато влезе вътре, усети, че я аплодират — знаеше го само от опит, а не от информацията, която й доставяха сетивата. Не можеше да вижда публиката, нито да я чува.

Анна наведе глава и изчака един момент, преди да вдигне цигулката над рамото си и да я притисне към шията. След това положи лъка върху струните, поколеба се за миг и засвири.

Габриел установи своя наблюдателен пост под картината на Тинторето „Изкушението на Христа“. Погледът му бавно-бавно обходи залата. Човек по човек, лице по лице, той претърсваше залата, за да открие онзи от снимката. Ако и убиецът да беше там, Габриел не го видя.

Провери разположението на екипа си. Ицхак стоеше в другия край на залата, точно срещу Габриел. На няколко стъпки от него, на най-горната стълбищна площадка, стоеше Моше. Шимон и Илана кръстосваха дъното на залата, а на няколко крачки вдясно от Габриел бе Джонатан, скръстил ръце, опрял брадичка на гърдите си, мрачният му поглед бе вперен напред.

За миг Габриел си позволи да погледне към Анна. Тя изпълняваше „Тръпката на Дявола“ без акомпанимент, какъвто бе и замисълът на Тартини. Първата част бе завладяваща — плавните и приглушени тактове от проста мелодия, леката барокова орнаментация, натрапчивото и тревожно повтаряне на си бемол и сол — свирене на две струни едновременно. Дяволският акорд.

Анна свиреше със затворени очи, тялото й леко се поклащаше, сякаш физически извличаше звука от своя инструмент. Тя се намираше на по-малко от десет стъпки разстояние, но за момента Габриел знаеше, че е изгубена за него. В момента Анна принадлежеше на музиката и каквато и връзка да бе имало между тях, тя беше прекъсната.

Сега той я наблюдаваше като неин почитател… и някак смътно като реставратор, както си помисли. Беше й помогнал да открие истината за баща си и да се примири с миналото на семейството си. Повредата си беше все още там, но бе скрита, невидима за невъоръжено око, както при идеалната реставрация.

Тя изсвири коварните хроматични низходящи акорди в края на първата част. След кратка пауза започна втората част. Звучаща закачливо и в по-бързо темпо, тя бе изпълнена с трудни кръстосвания на струните, поради което ръката й трябваше да се движи непрекъснато от първа до пета позиция и от първата до последната струна. Осемнайсет минути по-късно, когато третата част се разля във финалното арпеджио на акорда в си минор, публиката избухна в аплодисменти.

Анна свали цигулката и няколко пъти дълбоко си пое дъх. Едва тогава отвори очи. Отвърна с лек поклон на аплодисментите. Ако изобщо бе погледнала към Габриел, той така и не го разбра, защото в този момент вече се бе обърнал с гръб към нея и оглеждаше залата, търсейки един въоръжен мъж.

Силен дъжд валеше на площад „Сан Роко“. Неприятното време ни най-малко не помрачи настроението на голямата тълпа, която се бавеше там след концерта, надявайки се още веднъж да зърне Анна Ролф. Атмосферата бе наелектризирана. След като Анна Ролф бе изпълнила „Тръпката на Дявола“, към нея на сцената се бе присъединила нейната дългогодишна акомпаняторка Надин Розенберг, за да изсвирят заедно „Соната №1 за цигулка и пиано в ми минор“ от Брамс и „Цигански напеви“ от Пабло Сарасате. Последното изпълнение за вечерта — демоничното соло „Каприз №24“ от Паганини — бе накарало публиката да се изправи на крака.

Анна Ролф не знаеше за насъбралата се тълпа отвън. В този момент тя стоеше в галерията зад сцената заедно със Закарая Кордони и Фиона Ричардсън. Фиона водеше оживен разговор на немски по мобилния си телефон. Анна пушеше една много заслужена цигара „Житан“, опитвайки се да слезе от висините на изпълнението. Все още държеше в ръка цигулката. Старата „Гуарнери“ бе много добра към нея тази вечер. Искаше да я подържи още малко.

Габриел стоеше на няколко крачки от нея и я наблюдаваше внимателно. Анна улови погледа му и леко му се усмихна. Произнесе само с устни думите благодаря ти и дискретно му изпрати въздушна целувка. Фиона приключи разговора и пъхна телефона в дамската си чантичка.