Даниъл Силва - Английският убиец

Малко по-късно, когато си поръча кафе еспресо, той помоли келнера за парче хартия. Написа на него няколко думи и го пъхна в джоба си. След вечерята отиде до Канапе Гранде и се качи на водно такси, което трябваше да го закара до Сан Роко.

Избухването на ослепителни светлини разби на пух и прах изисканото спокойствие във фоайето на хотел „Луна-Балиони“. Осветлението помръкна, набра сили и отново се върна към живот. Синьор Брунетти, главният портиер, плесна с ръце и промълви благодарствена молитва.

Габриел поведе Анна през фоайето към пристана. Джонатан вървеше на една крачка пред тях. Дебора бе на една крачка зад тях, като носеше в едната си ръка цигулката „Гуарнери“, а в другата — „Страдивариуса“. Синьор Брунетти помаха за сбогуване и й пожела най-голям успех. Останалата част от персонала премерено изръкопляска. Анна се усмихна и вдигна качулката на главата си.

Три водни таксита чакаха на пристана, моторите им работеха на празен ход, а черните им полирани носове лъщяха в дъжда под ярките светлини. Джонатан тръгна пръв, последван от Габриел. Като погледна надясно, той видя Моше и Ицхак да стоят на тясното мостче за пешеходци, водещо към Канале Гранде. Моше гледаше в обратна посока, приковал поглед в тълпата на спирка „Сан Марко“.

Габриел се обърна и даде знак на Анна да се качи. Предаде я в ръцете на шофьора на второто водно такси, а след това я последва в кабината. Джонатан и Дебора се качиха на първото такси. Моше и Ицхак останаха на моста, докато такситата не минаха под тях. Тогава се спуснаха по стълбите и се качиха на последната лодка.

Габриел погледна часовника си — беше седем и половина.

Канале Гранде лениво се виеше в сърцето на Венеция, образувайки нещо като обърнато S в коритото на древна река. По нареждане на Габриел водните таксите плаваха в средата на канала, следвайки издължената му и плавна извивка покрай „Сан Марко“.

Габриел остана в кабината с Анна, пердетата бяха спуснати, а светлините — угасени. В първото такси Джонатан стоеше на носа до шофьора и не изпускаше нищо от погледа си. В третото Ицхак и Моше правеха същото. Десет минути по-късно и тримата бяха мокри от горе до долу, когато такситата навлязоха в Рио делла Фрескада.

Именно тази част от пътуването най-много притесняваше Габриел. В тесния канал такситата трябваше рязко да намалят скорост, а между Канале Гранде и Сан Роко имаше четири моста. Това бе идеалното място за извършване на убийство.

Габриел извади телефона си и набра номера на Джонатан. Анна стисна ръката му.

Облечен с черен костюм и с кестенявия си копринен шал — неговата запазена марка, Закарая Кордони крачеше напред-назад из долната зала на Скуола Гранде ди Сан Роко, стискайки между пръстите си незапалена цигара. Наблизо стоеше Фиона Ричардсън, импресариото на Анна.

— Къде е тя? — попита Кордони.

— На път е.

— Сигурна ли си?

— Обади ми се, преди да тръгне от хотела.

— Ще удържи на думата си, нали, Фиона?

— Идва.

— Защото ако не удържи на думата си, ще се постарая никога повече да не може да работи в Италия.

— Тя ще дойде, Закарал.

Тъкмо в този момент Анна влезе в залата, заобиколена от екипа на Габриел.

— Анна! Скъпа! — задъхано възкликна Кордони. — Тази вечер изглеждаш направо великолепно. Какво още бихме могли да направим за теб, за да имаш страхотен успех?

— Бих искала да видя горната зала, преди да пристигне публиката.

Кордони галантно й подаде ръка:

— Оттук, моля.

Анна вече два пъти бе свирила в Сан Роко, но спазвайки обичайния си ритуал преди концерта, тя бавно обходи залата, за да се увери, че всичко е, както трябва — разположението на сцената и на пианото, подреждането на седалките, осветлението. Габриел направи същото, но по съвсем друга причина.

Когато огледът приключи, Кордони я преведе през просторна галерия зад сцената с под от тъмно дърво и гоблени по стените. В съседство се намираше малък салон, който щеше да послужи на Анна за гримьорна. Един охранител от Скуола стоеше на пост пред вратата. Носеше виненочервен блейзер.

— Отпечатал съм две програми за тазвечерния концерт — предпазливо каза Кордони. — Една с „Тръпката на Дявола“ и една — без нея. След пет минути ще отворят вратите.

Анна погледна Габриел, след това Фиона Ричардсън.

— Сигурна съм, че една венецианска вечер няма да бъде завършена без Тартини. Раздавай програмите с „Тръпката на Дявола“.