Даниъл Силва - Английският убиец

За да заглуши гласа си, докато даваше инструкции, пусна запис на „Немски танци“ от Моцарт. Това като че ли помрачи настроението на Джонатан. Той ругаеше всичко немско. Всъщност единствените хора, които мразеше повече от германците, бяха швейцарците. По време на войната дядо му се бе опитал да съхрани парите си и семейните ценности, поверявайки ги на швейцарски банкер. Петдесет години по-късно Джонатан се бе опитал да получи достъп до сметката му, но един много услужлив банков служител му бе казал, че на първо място се изисква доказателство за смъртта на дядо му. Джонатан бе обяснил, че дядо му е бил убит в „Треблинка“ — с газ, произведен от швейцарска химическа компания. Беше се изкушил да добави и това, че нацистите, макар и педантични привърженици на бумащината, не са били достатъчно любезни да му издадат смъртен акт. Съжалявам, бе казал банковият служител. Няма смъртен акт — няма пари.

След като приключи с инструкциите, Габриел извади голям куфар от неръждаема стомана и раздаде на членовете на екипа по един клетъчен телефон и по една деветмилиметрова „Берета“. Когато оръжията бяха прибрани, той се качи на горния етаж, взе Анна от спалнята и я заведе долу да се запознае с екипа „Джорджоне“. Шимон и Илана се изправиха и тихо я аплодираха. Влизайки в ролите си, Ицхак и Моше коментираха кройката на модните й кожени ботуши. Дебора я огледа със завист. Единствен Джонатан като че ли не прояви никакъв интерес към нея, но на него му беше простено, защото по това време той вече имаше очи само за убиеца, известен като Англичанина.

Десет минути по-късно Габриел и Анна крачеха по „Кале дел’Асенсионе“. Другите членове на екипа бяха тръгнали преди тях и бяха заели позициите си: Джонатан до спирката на vaporetto „Сан Марко“, Шимон и Илана разглеждаха обувки по витрините на „Кале Фрецерия“, Ицхак и Моше седнаха в кафене „Куадри“ на площад „Сан Марко“. Дебора, бебето на групата, получи незавидната задача да храни с пуканки гълъбите в сянката на камбанарията. С възхитително търпение тя позволяваше на птиците да кацат по раменете й и да мътят в косите й. Дори намери един патрулиращ полицай, който да й направи снимка с фотоапарата за еднократна употреба, купен от една будка в центъра на площада.

Когато Габриел и Анна се появиха на площада, ръмеше лек дъждец, подобен на мъглица. Прогнозите предвиждаха още по-силно влошаване на времето през следващите два дни, имаше опасност от проливни дъждове. Работници строяха мрежа от издигнати дъсчени пътеки, тъй че търговията с туристи да може да продължи дори когато приливът от лагуната превърнеше „Сан Марко“ в плитко езеро.

Анна бе облечена с дълго яке от капитониран плат, достатъчно обемно, за да скрие бронираната жилетка отдолу. Беше си сложила качулката и носеше слънчеви очила на фона на облачното следобедно небе. Габриел смътно усещаше зад гърба си присъствието на Джонатан, който вървеше с разтворен туристически пътеводител в ръце, а очите му бързо-бързо шареха по площада. Той погледна наляво и видя Шимон и Илана, които се разхождаха под колонадата. Редици от стотици масички за кафе се губеха в далечината, подобно на строени армейци на някакъв парад. Базиликата сякаш си рееше пред тях, огромните й кубета бяха като гравирани на фона на оловносивото небе.

Анна хвана Габриел под ръка. Беше напълно спонтанен жест — нито прекалено интимен, нито прекалено сдържан. Можеше двамата да са приятели или колеги; възможно бе току-що да са се любили. От начина, по който го докосваше тя, никой не би могъл да отгатне чувствата й. Само Габриел би могъл, и то единствено защото усещаше лекото треперене на тялото й, а силните пръсти на лявата й ръка болезнено се бяха вкопчили в неговата над лакътя.

Седнаха до една масичка пред кафене „Флориан“, под укритието на колонадата. Един квартет доста неумело свиреше Вивалди, което направо подлуди Анна. Шимон и Илана бяха стигнали до другия край на площада и сега се преструваха, че гледат лъвовете на Пианцета деи Леончини. Ицхак и Моше останаха на своята маса на отсрещната страна на площада, докато Дебора все така позволяваше на гълъбите да издевателстват над нея. Джонатан седна на няколко крачки от Габриел.

Анна поръча кафетата. Габриел извади мобилния си телефон и провери целия състав на своя екип, като започна с Ицхак и свърши с разстроената Дебора. След това прибра телефона в джоба си, улови погледа на Джонатан и поклати глава.