Даниъл Силва - Английският убиец

— Ще искате ли още нещо?

Убиецът поклати отрицателно глава и тогава Росети взе молива си и малко тефтерче и започна да изчислява сметката: оръжие, билет за концерта, лични услуги. След като изчисли общата сума в лири, той плъзна тефтерчето по повърхността на бюрото, за да го види убиецът. Англичанина погледна сметката, после — Росети.

— Имате ли нещо против да платя в долари?

Росети се усмихна и пресметна сумата в долари, използвайки обменния курс за деня. Англичанина отброи сумата в шумолящи петдесетдоларови банкноти и добави петстотин долара бакшиш. Синьор Росети сви рамене, сякаш искаше да каже, че не е необходимо да му дават бакшиш, но убиецът настоя и Росети дискретно пъхна парите в джоба си.

Росети и Англичанина се спуснаха заедно на долния етаж и излязоха навън, а Росети заключи вратата зад гърба си. Посрещна ги пороен дъжд — плътни водни струи, които шибаха малката уличка и се изливаха в отводнителните канали, подобно на пълноводен планински поток. Италианецът беше обул чифт гумени ботуши до коленете, а Англичанина се принизи дотам, че да подскача и прескача през локвите със своите мокасини. Това се видя много забавно на венецианския бижутер.

— За пръв път ли сте във Венеция?

— Да, така е.

— От цяла седмица вали така и въпреки това пристигат туристи. Ние имаме нужда от тях, Бог знае, че е така — без тях моя бизнес нямаше да го има. Но понякога дори и аз се уморявам от присъствието им.

На спирката за vaporetto двамата си стиснаха ръцете.

— Трябва да кажа, че тази ваша работа ми се вижда много противна, но предполагам, че трябва да свършите онова, за което ви плащат. Една цигуларка… — Той вдигна ръце в типично италиански жест. — … Една цигуларка може да бъде заменена. Но картините на Тинторето… картините на Тинторето са незаменими. Умолявам ви, никога няма да си простя, ако се окаже, че съм играл някаква роля в тяхното унищожаване.

— Уверявам ви, синьор Росети, че ще направя всичко възможно да не ги повредя.

Италианецът се усмихна:

— Вярвам ви. Освен това представяте ли си какво проклятие ще сполети човека, който простреля Спасителя или Светата Дева?

Дребният бижутер се прекръсти, обърна се и изчезна в уличката.

Този следобед екипът на Габриел се събра във всекидневната на хотелския апартамент на Анна Ролф. Бяха пристигнали във Венеция по различни маршрути, с паспорти от различни държави и с различни истории за прикритие. В съответствие с догмите на Офиса всички се представяха като двойки. Операцията беше замислена и пусната в ход толкова набързо, че дори нямаше подходящо кодово име. Хотелският апартамент на Анна се наричаше „Джорджоне“ и от този момент нататък венецианският боен отряд на Габриел възприе това име.

Тук бяха Шимон и Илана. Играейки ролята на новобрачна двойка от Франция, те бяха пристигнали с кола от Лазурния бряг. Двамата бяха тъмнооки и мургави, с еднакъв ръст и почти еднакво красиви. Бяха се обучавали заедно в Академията и в отношенията им се чувстваше напрежение, откакто Илана надмина Шимон на стрелбището и счупи вратния му прешлен на тепиха от порест каучук в гимнастическия салон.

Тук бяха Ицхак и Моше. В съответствие с реалностите на модерния свят те се представяха за двойка хомосексуалисти от Нотинг Хил, макар че и двамата всъщност бяха съвсем в другата крайност, особено агресивният Ицхак.

Тук беше Дебора от подразделението в Отава. Габриел беше работил с нея при осъществяването на операция „Тарик“ и бе толкова впечатлен от представянето й, че бе настоял да я вземе във венецианския екип. Отначало Шамрон се беше опънал, но когато Габриел отказа да отстъпи, той я качи на следващия самолет от Отава и съчини някаква „желязна“ лъжа за пред нейния шеф.

До нея на дивана, неприлично провесил крак на страничната облегалка, седеше Джонатан. Отегчен и намусен, той имаше вид на човек, чакал дълго за профилактичен преглед, от който няма нужда. Представляваше по-младо копие на Габриел — Габриел отпреди Виена може би.

— Той приема убиването насериозно — беше казал Шамрон. — Но не е гангстер. Има съвест, също като теб. Когато всичко свърши и всички са на сигурно място, ще намери една хубава и тиха тоалетна, където ще може да си повърне червата.

Габриел установи, че в този елемент от характера на Джонатан има нещо успокоително, както бе очаквал Шамрон.

Заседанието трая час и петнайсет минути, макар Габриел да не знаеше защо точно на този факт обръща внимание. Беше избрал след днешната задача да се скрият в „Кастело“ — сестиера, намираща се на изток от базиликата „Сан Марко“ и Двореца на Дожите. Габриел бе живял в „Кастело“ по време на чиракуването си и добре познаваше лъкатушните му улички. Използвайки един хотелски молив като показалка, той начерта маршрута и режисира ходовете на екипа.