Даниъл Силва - Английският убиец

Чудеше се къде ли са го закарали. Светлината и въздухът като че ли не бяха швейцарски. За миг се изплаши, че са го прехвърлили в Израел. Не, в Израел щяха да го сложат в нормална килия, а не в мазе. Все пак се намираше някъде близо до Швейцария. Може би във Франция. Вероятно в Италия. Евреите харесваха южната част на Европа. Тук напълно се сливаха с обкръжението.

Имаше и някакъв друг мирис, трябваха му няколко минути, за да го определи: тамян и сандалово дърво, ухание на жена. И тогава си спомни — пред асансьора в Цюрих, ръката на онази жена, която го бе приспала. Но защо усещаше миризмата й по себе си? Погледна надолу към кожата, покриваща ребрата му, и видя четири червени резки — драскотини. Бельото му беше изцапано и усещаше нещо непоносимо лепкаво около чатала си. Какво ли бяха направили с него? Осемнайсет часа, силни наркотици …

Петерсон падна на една страна и бузата му се удари в студения теракотен под. Страшно му се повдигаше. Не повърна, но гаденето беше ужасно. Беше отвратен от собствената си немощ. Изведнъж се почувства като богаташ, който си е навлякъл беля в бедняшки квартал. Всичките му пари, всичката му култура и превъзходство — неговата швейцарска принадлежност — сега не означаваха нищо. Намираше се извън стените на своя Алпийски редут. Беше в ръцете на хора, които играеха играта по много различни правила.

Чуха се стъпки, някой се изкачваше по стълбището. Влезе някакъв мъж — дребен и мургав, с бързи движения, издаващи скрита сила. Изглежда, разтревожи се, като видя, че Петерсон е дошъл в съзнание. В ръката си носеше сребърна кофичка. Вдигна я с две ръце и го заля с леденостудена вода.

Болката беше много силна и Петерсон неволно изкрещя. Дребният човек коленичи до него и заби игла за подкожна инжекция в бедрото му, толкова дълбоко, че като че ли удари в кокала — и Петерсон отново милосърдно бе изпратен да потъне в своето езеро.

В момчешките си години Герхард Петерсон бе слушал историята за някакви евреи, дошли в тяхното село по време на войната. Сега, изпаднал в предизвиканата с наркотици кома, той отново сънува тези евреи. Според тази история едно еврейско семейство, състоящо се от двама възрастни и три деца, бе преминало в Швейцария от неокупираната част на Франция. Някакъв фермер ги съжалил и ги подслонил в малка пристройка в своя имот. Офицер от полицията на кантона научил, че евреи се крият в селото, ала се съгласил да запази в тайна присъствието им. Но някой от селото се свързал с федералните полицаи, които нахлули на следващия ден във фермата и арестували евреите. В съгласие с правителствената политика нелегалните имигранти трябвало да бъдат изхвърлени обратно в страната, от която са дошли, преминавайки незаконно през границата. Евреите били дошли в Швейцария от неокупираната южна част на Франция, но били закарани до границата на окупирана Франция и предадени направо в ръцете на очакващия ги немски патрул. Там били арестувани, качени на влака за „Аушвиц“ и убити в газова камера.

Първоначално Герхард Петерсон бе отказал да повярва на тази история. В училище го бяха учили, че Швейцария е била неутрална страна по време на войната и че е отворила границите си за бежанци и ранени войници — една истинска милосърдна сестра на Европа, предлагаща утехата на майчинската си гръд в сърцето на един разбунен континент. Той отиде при баща си и го попита дали тази история за евреите е вярна. Отначало баща му отказа да я обсъжда. Но малкият Герхард настоя и той отстъпи. Да, каза той, вярна е.

— Защо никой не говори за това?

— Защо трябва да се говори? Било е в миналото. Нищо не можем да направим, за да го променим.

— Но те са били убити. Те са умрели и някой от това село е виновен за това.

— Те са дошли тук нелегално. Дошли са без разрешение. И освен това, Герхард, ние не сме ги убили. Нацистите ги убиха. Не ние!

— Но, татко…

— Стига, Герхард! Попита ме дали тази история е вярна и аз ти отговорих. Никога повече няма да я обсъждаме.

— Защо, татко?

Баща му не отговори. Но още тогава Герхард Петерсон знаеше отговора. Нямаше да обсъждат повече тази тема, защото в Швейцария никой не обсъждаше неприятни въпроси от миналото.

Петерсон се събуди, защото още една кофа ледена вода се изля върху него. Отвори очи и веднага бе заслепен от режеща бяла светлина. Примигвайки, видя две фигури, надвесени над него: дребния като трол мъж с кофата и видимо добрата душа, която го беше занесла на ръце до закритата кола в Цюрих, след като бе упоен от жената.