Даниъл Силва - Английският убиец

— Събуди се!

Тролът изля още ледена вода върху Петерсон. Главата му конвулсивно трепна и се удари в стената. Лежеше на пода, мокър и треперещ.

Тролът затопурка нагоре по стълбите. Кротката душа клекна до Петерсон и тъжно го погледна. Изпадайки отново в безсъзнание, той объркваше реалността със сънищата си. За него дребничкият човечец бе евреинът от тяхното село, чието семейство бе прогонено обратно във Франция.

— Съжалявам — простена Петерсон, долната му челюст трепереше от студ.

— Да, знам — рече онзи. — Знам, че много съжаляваш.

Петерсон се закашля — давеща кашлица, от която устата му се напълни с храчки и течност.

— Сега ще отидеш да се видиш с големия шеф, Герхард. От това малко ще те заболи, но главата ти ще се проясни. — Последва още една инжекция, сложена от умелата ръка на лекар. — Когато говориш с големия шеф, Герхард, главата ти не бива да е замъглена. По-добре ли се чувстваш? Започнаха ли да изчезват паяжините?

— Да, струва ми се.

— Това е добре. Не бива да има паяжини в главата ти, когато говориш с големия шеф. Той иска да знае всичко, което ти знаеш. Умът ти трябва да сече като бръснач.

— Жаден съм.

— Не се и съмнявам. През последните няколко дни ти беше едно много заето момче. И много лошо момче. Сигурен съм, че големият шеф ще ти даде нещо за пиене, ако му сътрудничиш. Ако ли не… — Човекът повдигна рамене и издаде напред долната си устна: — … пак се връщаш тук, долу, и този път моят приятел ще те облее с повечко вода.

— Студено ми е.

— Мога да си представя.

— Съжалявам.

— Да, знам, че съжаляваш. Ако се извиниш на големия шеф и му кажеш всичко, което знаеш, тогава той ще ти даде нещо за пиене, както и топли дрехи.

— Искам да говоря с него.

— С кого искаш да говориш?

— Искам да говоря с големия шеф.

— Да се качим ли горе да го намерим?

— Съжалявам. Искам да говоря с големия шеф.

— Хайде да вървим, Герхард. Ела, хвани се за ръката ми. Нека да ти помогна.

Габриел носеше спретнато изгладен панталон в цвят каки и мек бежов пуловер, който му стоеше много добре. Целият му вид излъчваше спокойствие и задоволство — точно образа, който искаше да представи. Ели Лавон въведе Петерсон в стаята и го бутна да седне на твърдия стол с висока облегалка. Петерсон седна и впери неподвижен поглед в стената, все едно че го бяха извели на разстрел.

Лавон излезе сам от стаята. Габриел остана седнал, с наведена глава. Не обичаше да празнува победите си. Много добре знаеше, че в сферата на разузнаването победите много често са временни. Понякога, след време, една победа вече не изглеждаше като победа. Все пак за миг се наслади на кръговрата на живота. Немного отдавна той беше арестуваният и Петерсон бе задавал въпросите — Петерсон с хубавия си сив костюм и изисканата си швейцарска арогантност. А сега седеше пред Габриел по бельо и трепереше.

Разделяше ги масичка от бяла ламинирана пластмаса, върху която имаше само кафява папка и чашата на Габриел, пълна с димящо кафе. Също като килията на Петерсон в мазето, стаята имаше теракотен под и стени с гипсова мазилка. Щорите бяха спуснати. Под напора на вятъра дъждът навън шибаше прозорците в натрапчив ритъм. Габриел погледна с неприязън Петерсон и потъна в замислено мълчание.

— Няма да се измъкнеш след всичко това.

Именно Петерсон наруши мълчанието. Той заговори на английски, но Габриел веднага премина към немски — превъзходния немски на майка му, граматично правилен и с много прецизно произношение. Искаше да отбележи неточността на швейцарския немски на Петерсон. Да наблегне на това, че е швейцарец. Да го изолира.

— След кое няма да се измъкна, Герхард?

— Ти ме отвлече, гадно копеле такова!

— Но аз вече се измъкнах.

— В гаража на моя блок има секретни камери. Тоя твой трик с проститутката е запазен на видеозапис. Цюрихската полиция сигурно вече го има.

Габриел спокойно се усмихна:

— Ние се погрижихме за охранителните камери, също както ти се беше погрижил за охранителните камери във вилата на Ролф в онази нощ, когато го уби и открадна картините му.

— Какви ги бълнуваш?

— Картините от тайната колекция на Ролф. Картините, които е получил по време на войната срещу услуги, извършени за СС. Картините, които той искаше да върне.

— Не знам за какво говориш. Не знам нищо за никаква тайна колекция и със сигурност нямам нищо общо с убийството на Август Ролф! Никой никога няма да повярва, че съм имал нещо общо с неговата смърт.