Даниъл Силва - Английският убиец

— Аферата „Ролф“ не беше официална.

И тогава Габриел си спомни за писмото на Ролф: В Швейцария има хора, които искат миналото да остане там, където е — погребано в банковите хранилища на Банхофщрасе, — и няма да се спрат пред нищо, за да постигнат тази цел.

— Ако Ролф не е бил поставен официално под наблюдение, тогава от чие име си го следил?

Петерсон се поколеба за миг; Габриел се изплаши, че може да спре да говори.

— Те наричат себе си Съветът „Рютли“.

— Разкажи ми за тях.

— Дай ми още от тази гадна супа и ще ти разкажа каквото поискаш.

Габриел реши да му позволи да се порадва на тази единствена победа. Вдигна ръка и удари три пъти с длан по стената. Одед пъхна глава в отвора на вратата, все едно че бе надушил пушек. Габриел промълви няколко думи на иврит. В отговор Одед сви устни в гримаса на разкаяние.

— И хляб — добави Петерсон, щом Одед понечи да си тръгне. — Искам още малко хляб със супата.

Одед погледна към Габриел за инструкции.

— Донеси му и малко хляб, дявол го взел!

Този път нямаше почивка за хранене, тъй че Петерсон бе принуден да изнесе лекцията си за Съвета „Рютли“ с лъжица в едната ръка и парче хляб — в другата. Говори в продължение на десет минути без прекъсване, като спираше само за да сръбне шумно от супата или да отхапе още един залък хляб. Историята на Съвета, неговите цели и задачи, могъществото на неговите членове — всички тези теми бяха представени със съществени подробности. Когато свърши, Габриел го попита:

— А ти членуваш ли в него?

Този въпрос сякаш развесели Петерсон:

— Аз? Учителският син от Бернезее Оберланд — докосна с парчето хляб гърдите си, за да наблегне на думите си, — да съм член на Съвета „Рютли“? Не, не съм член на Съвета, аз съм само един от верните им слуги. Ето какви сме всички ние в Швейцария — слуги. Слуги на чужденците, които идват тук, за да депозират парите си в нашите банки. Слуги на управляващата олигархия. Слуги .

— Какви услуги им осигуряваш?

— Охрана и разузнаване.

— И какво получаваш в замяна?

— Пари и подкрепа за кариерата.

— Значи ти си казал на Съвета за слуховете, свързани с Ролф?

— Точно така. И тогава Съветът ми каза какви неща крие той.

— Колекция от картини, които са му дали нацистите срещу банкерски услуги, извършени по време на войната.

Петерсон едва-едва наклони главата си с един милиметър.

— Хер Ролф криеше ценни предмети и една противоречива история, което представляваше ужасяващо стечение на обстоятелствата, от гледна точка на Съвета.

— И какво ти нареди Съветът да направиш?

— Да подсиля наблюдението около него. Да е сигурно, че хер Ролф няма да извърши нещо неразумно през последните дни от живота си. Но се появиха обезпокоителни сигнали. В банката на Ролф пристигна посетител — човек от международна еврейска организация, действащ по въпроса с потенциалните сведения за Холокоста.

Нехайният тон, с който Петерсон произнесе това описание, силно раздразни Габриел.

— След това засякохме поредица от факсове. Както изглеждаше, Ролф си уреждаше да наеме художник-реставратор. Зададох си простия въпрос: Защо един умиращ човек ще си губи времето да реставрира картините си? От опит знам, че умиращите обикновено оставят такива подробности на наследниците си.

— Заподозрял си, че Ролф възнамерява да върне картините, така ли?

— Или нещо по-лошо.

— Кое би могло да е по-лошо?

— Публична изповед за връзките си с високопоставени нацисти и офицери от Немското разузнаване. Можеш ли да си представиш какъв спектакъл ще се разиграе след едно такова признание? То ще помете страната като ураган. В сравнение с него противоречивата история за потенциалните банкови сметки ще изглежда като леко забърсване на праха.

— Само от това ли се страхуваше Съветът?

— Не е ли достатъчно?

Но в момента Габриел не слушаше Герхард Петерсон, а Август Ролф: Някога аз смятах тези хора за мои приятели — още една от многобройните ми грешки.

— Те са се страхували, че Август Ролф ще разкрие съществуването на Съвета. Той е знаел за Съвета, защото е бил негов член, нали така?

— Ролф ли? Той не беше просто член на Съвета — беше член-основател.

— Значи ти си отишъл да се срещнеш с него?

— Казах му, че съм подочул някои неща, нищо специално, забележи: само един много изкусен намек. Ролф беше стар, но все още с ясен ум и веднага разбра какво искам да му кажа. Та той беше швейцарски банкер, за бога! Знаеше как да води два разговора едновременно. Когато си тръгнах, бях убеден, че Съветът е изправен пред огромен проблем.