Даниъл Силва - Английският убиец

Герхард Петерсон спа до десет часа. Габриел му разреши да се изкъпе и да се приготви на спокойствие, както и да облече дрехите, които бе носил по времето на отвличането си, сега почистени и изгладени от Ели Лавон. Габриел сметна, че студеният планински въздух ще има благоприятно въздействие върху външността на Петерсон, затова след закуска двамата се разходиха из околностите. Швейцарецът беше с една глава по-висок и по-добре облечен от своите придружители, поради което приличаше на земевладелец, който дава нареждания на група надничари.

Петерсон се опита да попълни някои от белите петна в техния портрет на Ото Геслер, макар много бързо да стана ясно, че знае съвсем малко повече от тях. Даде им точното местоположение на неговата планинска вила, подробности за охраната й, както и за условията, при които се бяха провели техните разговори.

— Значи всъщност ти никога не си виждал лицето му? — попита Одед.

Петерсон поклати отрицателно глава и извърна поглед. Не беше простил на Одед за ледените душове в мазето и не искаше дори да го погледне.

— Ти ще ме заведеш при него — каза Габриел. — Ще ми помогнеш да взема обратно картините.

Петерсон се усмихна — студената и безчувствена усмивка, която Габриел бе видял в килията си в Цюрих след ареста.

— Вилата на Ото Геслер е като крепост. Не можеш ей така да влезеш там и да го заплашиш.

— Нямам намерение да го заплашвам.

— А какво си намислил?

— Искам да му предложа сделка. Той говори само на езика на сделките. Геслер ще върне картините в замяна на значително възнаграждение за това, че ги е намерил, и след моето уверение, че неговата роля в случая никога няма да излезе на бял свят.

— Ото Геслер е свикнал да прави сделки само от позиция на силата. Не можеш да го сплашиш, а последното нещо, от което има нужда, са парите. Ако опиташ това, ще си излезеш оттам с празни ръце, стига изобщо да успееш да излезеш.

— И в двата случая ще успея да изляза.

— Аз не бих бил толкова сигурен.

— Ще изляза оттам, защото твоето задължение е да се погрижиш да не ми се случи нищо лошо. Ние знаем къде живееш, знаем къде ходят на училище децата ти и винаги ще знаем къде да те намерим.

Арогантната усмивка отново проблесна по устните на Петерсон:

— Не очаквах, че човек с твоето минало би заплашвал семейството на друг човек. Но предполагам, че в моменти на отчаяние човек прибягва към отчаяни средства. Нали така се казваше? Хайде да приключим с тази работа, а? Искам да се измъкна от това проклето място.

Петерсон се обърна и тръгна нагоре по склона на хълма към вилата, а Одед мълчаливо го следваше по петите. Ели Лавон положи малката си ръка върху рамото на Габриел:

— Може би е прав. Може би не трябва да влизаш там.

— Той ще ме измъкне. Освен това на този етап Геслер няма да спечели нищо, ако ме убие.

— Както се изрази той, в моменти на отчаяние човек прибягва към отчаяни средства. Да си вървим у дома.

— Не искам те да спечелят, Ели.

— Хора като Ото Геслер винаги печелят. Освен това откъде, по дяволите, смяташ да вземеш пари, за да откупиш картините от него? От Шамрон ли? Горя от нетърпение да видя каква физиономия ще направи Стареца, когато му представиш доклада за разходите си по този случай!

— Нямам никакво намерение да искам пари от Шамрон. Ще ги взема от човека, който пръв е откраднал картините.

— От Август Ролф?

— Разбира се.

— Изкупление, а?

— Ели, понякога опрощаването на греховете ни излиза много скъпо.

Тръгнаха по обяд. Петерсон изглеждаше разстроен, когато откри, че неговият мерцедес е паркиран в настлания с дребен чакъл преден двор, точно до закрития фолксваген, в който го бяха хвърлили след отвличането. Той седна на предната пасажерска седалка и неохотно позволи на Одед да закопчае китката му с белезници към облегалката за ръка на вратата. Габриел седна зад кормилото и натисна газта малко прекалено агресивно за вкуса на Петерсон. Одед се излегна на задната седалка, като вдигна крака върху светлокафявата кожа и сложи „Беретата“ в скута си.

Швейцарската граница се намираше само на петнайсет мили разстояние от вилата. Габриел пое напред с мерцедеса, а Ели Лавон го последва с покритата кола. Преминаването на границата мина тихо и спокойно; след една повърхностна проверка на паспортите граничният служител им направи знак да потеглят. Габриел бе махнал за малко белезниците на Петерсон, но след като изминаха една миля, той спря колата край пътя и отново го окова за вратата.