Даниъл Силва - Английският убиец

— И какво направи тогава?

— Преминах към план Б.

— А той беше?

— Да открадна проклетите картини. Няма картини — няма история.

Петерсон отказа да продължи разказа си без цигара и Габриел неохотно се съгласи да му даде. Отново удари с юмрук по стената и Одед отново пъхна глава през открехнатата врата. Той даде на Петерсон цигара от собствения си пакет. Когато Одед натисна езичето на запалката си, Петерсон подскочи така, че едва не падна от стола. Докато вървеше към вратата, Одед през цялото време се смееше някак извинително. Петерсон треперливо дръпна от цигарата, сякаш се страхуваше, че може да експлодира, а Габриел през няколко секунди вдигаше ръка да прогони дима.

— Разкажи ми за Вернер Мюлер — рече Габриел.

— Той беше ключът към всичко. Ако искахме да се доберем до колекцията на Ролф, значи имахме нужда от помощта на Мюлер. Мюлер беше проектирал алармената му система. Затова накарах моите хора да изровят колкото е възможно повече мръсотии за Мюлер. И той не беше с чисти ръце. Никой от нас няма чисти ръце, нали така? — Тъй като Габриел не каза нищо, Петерсон продължи: — Отидох в Париж за едно разговорче с Мюлер. Не е нужно да казвам, че той се съгласи да работи за нашата кауза. — Петерсон изпуши цигарата почти до филтъра, след това с мрачен вид я смачка в празната купичка от супата. — Изпълнението на задачата беше насрочено за следващата нощ. Ролф възнамеряваше да замине за Женева и да пренощува там в апартамента си. Художникът-реставратор трябваше да пристигне на следващата сутрин. Екипът се вмъкна във вилата, а Мюлер ги заведе долу в стаята за наблюдение.

— Ти беше ли част от екипа?

— Не, моята задача беше да се постарая цюрихската полиция да не се появи по средата на операцията — нищо повече.

— Продължавай.

— Мюлер обезвредил алармената система и изключил камерите. След това те влезли в трезора и сещаш ли се какво открили?

— Август Ролф.

— От плът и кръв. Било три часът след полунощ, а старецът седял там при своите проклети картини. Мюлер изпаднал в паника. Обирджиите били непознати на Ролф, но с Мюлер са заедно в бизнеса. Ако старецът отидел в полицията, именно Мюлер щял да си изпати здравата. Той грабнал пищова на един от Съвета, закарал стареца във всекидневната на горния етаж и му пуснал един куршум в черепа.

— Шест часа по-късно се появих аз.

Петерсон кимна утвърдително.

— Трупът на Ролф ни даде възможност да проверим автентичността на художника-реставратор. Ако художникът-реставратор откриеше трупа и телефонираше на полицията, значи наистина си беше просто един художник-реставратор. А ако откриеше трупа и се опиташе да напусне града… — Петерсон вдигна ръце, сякаш искаше да каже, че няма защо да обяснява повече.

— Затова си уредил да ме арестуват.

— Точно така.

— А какво ще кажеш за първия детектив, който ме разпитваше?

— Баер ли? Той не знаеше нищо. За Баер ти беше просто един човек, заподозрян в убийството на швейцарски банкер.

— Защо си даде труд да ме арестуваш? Защо просто не ме пусна?

— Исках само да те изплаша до смърт и да те накарам два пъти да си помислиш, преди да се решиш отново да стъпиш тук.

— Но нещата не спряха дотам.

Петерсон разтърси глава:

— Не, за нещастие това бе само началото.

Габриел знаеше по-голямата част от останалото, защото го бе преживял. Скорострелният разказ на Петерсон му служеше само за потвърждение на фактите и за попълване на някои празноти.

Точно както Петерсон бе предполагал, Анна Ролф не бе съобщила за кражбата на бащината й колекция. Петерсон веднага я поставил под наблюдение. Работата била възложена на агенти, свързани със Съвета „Рютли“, и на офицери от Швейцарските секретни служби, лоялни към Петерсон. Петерсон е знаел, че Габриел е заминал за Португалия седмица след погребението на Ролф, за да се срещне с Анна Ролф, знаел е също, че двамата са пътували до Цюрих заедно и са посетили вилата на Ролф.

От този момент нататък Габриел бил поставен под наблюдение: Рим, Париж, Лондон, Лион. Съветът използвал услугите на професионален убиец. В Париж той убил Мюлер и унищожил галерията му. В Лион убил Емил Жакоби.

— А кои бяха мъжете, които ме чакаха през онази нощ във вилата на Ролф? — попита Габриел.

— Те работеха за Съвета. Наехме професионалист, който да свърши работата извън нашите граници. — Петерсон замълча. — Между другото ти уби и двамата. Беше много впечатляващо изпълнение. А след това загубихме следите ти за трийсет и шест часа.