Даниъл Силва - Английският убиец

Виена , помисли си Габриел. Срещата му с Лавон. Сблъсъкът с Анна заради миналото на баща й. Точно както Габриел бе предположил, Петерсон бе успял да открие следите им на следващия ден на Банхофщрасе. След като била открита и изоставената кола на Анна Ролф на немската граница, Съветът натиснал аварийния бутон. Габриел и Анна Ролф трябвало да бъдат издирени и убити от професионалист при първа възможност. Предвиждало се това да стане във Венеция…

Главата на Петерсон изведнъж се отпусна върху масата, тъй като бе спаднало въздействието на стимулантите. Той имаше нужда от сън — от естествен сън, не от онзи, който предизвикваха с помощта на спринцовка. На Габриел му оставаше да зададе само още един въпрос и трябваше да получи отговора, преди Петерсон да бъде изнесен и прикован с белезници към леглото. Когато въпросът бе зададен, Петерсон вече си бе направил възглавничка с ръце и главата му почиваше върху масата с лицето надолу.

— Картините — тихо повтори Габриел. — Къде са картините?

Петерсон успя да изрече само две думи, преди да потъне в небитието:

— Ото Геслер.

Само Герхард Петерсон спа през тази нощ. Ели Лавон събуди своето момиче във Виена и в два часа след полунощ го накара да изтича до офиса му в Еврейския квартал, за да прерови прашните му архиви. Един час по-късно резултатите от търсенето излязоха с тракане от факс машината — толкова оскъдни, че можеха да се съберат на гърба на виенска пощенска картичка. Отдел „Проучвания“ в Тел Авив даде своя минимален и напълно безполезен принос, докато Одед се ровеше из съмнителните ъгълчета на интернет в търсене на кибер-клюки.

Ото Геслер беше призрак. Слух. Както се изрази Лавон, да откриеш истината за него бе като да уловиш дим в бутилка. Никой не знаеше на каква възраст е. Датата на раждането му бе неизвестна, както и месторождението му. Нямаше негови снимки. Той живееше навсякъде и никъде, нямаше родители, нито деца.

— Той може би никога няма да умре — каза Лавон, объркано триейки очите си. — Някой ден, когато му дойде времето, просто ще изчезне.

За бизнес делата на Ото Геслер се знаеше малко и се подозираше много. Смяташе се, че държи контролния пакет от акции в някои частни банки, тръстове и индустриални концерни. Кои точно частни банки, кои тръстове и кои индустриални концерни — никой не знаеше, защото Ото Геслер оперираше само чрез фирми паравани и корпоративни „марионетки“. Когато Ото Геслер сключеше сделка, не оставаха физически следи — нито следи от пръсти, нито отпечатъци от стъпки, нито ДНК, а документацията му бе запечатана по-здраво от саркофаг.

През годините името му бе изскачало на повърхността във връзка с някои случаи на пране на пари и търговски скандали. Носеха се слухове, че е монополизирал някои стокови пазари, че е продал оръжие и масло на диктатори в нарушение на международните санкции, че е превърнал доходи от продажби на наркотици в почтени холдинги за търговия с недвижима собственост. Но желязната ръка на закона никога не бе докоснала Ото Геслер. Благодарение на легион от адвокати, пръснати от Ню Йорк до Лондон и Цюрих, Ото Геслер не бе платил нито сантим за глоби и не бе прекарал нито ден в затвора.

Одед наистина откри една интересна и занимателна историйка, заровена в умозрително кратка биографична бележка в американско списание. Няколко години след войната Геслер придобил една компания, която била произвеждала оръжие за Вермахта. В склад край Люцерн той открил пет хиляди артилерийски снаряда, случайно довеяни в Швейцария след падането на Третия Райх. Не желаейки непродадени стоки да се задържат в складовете му, Геслер започнал да им търси купувач. Открил такъв в едно размирно ъгълче на Азия. Нацистките артилерийски снаряди помогнали за събарянето на някакъв колониален владетел, а Геслер спечелил от тях два пъти повече, отколкото ако ги е бил продал в Берлин.

Когато слънцето се издигна над редицата от кипариси, обграждащи градината, Лавон успя да изрови една компенсираща подробност за Ото Геслер. Имаше подозрения, че Геслер дава милиони долари за финансирането на медицински изследвания.

— На коя болест? — попита Габриел.

— Алчността? — предположи Одед, но Лавон удивено поклати глава.

— Не е известно. Старият негодник дава милиони долари всяка година и крие дори това. Ото Геслер е тайна. Ото Геслер е въплъщение на самата Швейцария.