Даниъл Силва - Английският убиец

Час по-късно напусна кафенето, влезе в една телефонна будка и набра някакъв номер: трак… ж-ж-ж… трак… Най-накрая един малко далечен глас прозвуча като ехо:

— Да?

Габриел се представи под името Стивънс — един от старите му работни псевдоними — и каза, че иска да обядва с мистър Бейкър в „Ил Драпо“. Пауза, пак изщракване, още жужене, нещо като трясък от счупен порцелан. След това се чу отново същият глас:

— Господин Бейкър казва, че е съгласен — обяд в „Ил Драпо“.

После линията бе прекъсната.

Габриел чака два дни. Ставаше рано всяка сутрин и тичаше по тихите пътеки на Вила Боргезе. След това отиваше пеш до Виа Венето, за да пие кафе при едно хубаво момиче с рижи коси. На втория ден забеляза свещеник с черно расо, чието лице му се стори познато. Порови се в паметта си, но не успя да го открие там. Поиска сметката си от момичето и видя, че телефонният му номер е записан на гърба й. Усмихна се извинително и пусна бележката на бара, когато си тръгваше. Свещеникът остана в кафенето.

Този следобед Габриел дълго проверяваше дали няма „опашка“. Разгледа няколко църкви, изучавайки фрески и олтарни икони, докато вратът му се схвана. Почти усещаше присъствието на Умберто Конти до себе си. Също като Ари Шамрон, Конти вярваше, че Габриел притежава специални дарби и направо го боготвореше — точно като Шамрон някога. Понякога идваше в паянтовия pensione 11 11 Пансион (итал.). — Б.пр. на Габриел и го измъкваше навън във венецианската нощ, за да разглеждат произведения на изкуството. Говореше за картини така, както някои мъже говорят за жени. Погледни тази светлина, Габриел. Погледни каква техника, ръцете, божичко, какви ръце!

Съсед на Габриел във Венеция беше един палестинец на име Саиб, кльощав интелектуалец, който пишеше жестока поезия и подстрекателски памфлети, в които сравняваше израелците с нацистите. Той прекалено много напомняше на Габриел за един мъж на име Вадал Адел Цвайтер, главатаря на „Черният септември“ в Италия, когото беше убил на стълбището в един жилищен блок на римската Пиаца Анабалиано.

— Аз бях в специално подразделение, госпожице Ролф.

— Какво подразделение?

— Антитерористично, което издирваше хора, извършвали актове на насилие срещу Израел.

— Палестинци ли бяха?

— Повечето от тях — да.

— И какво правехте с тези терористи, когато ги откриехте?

Мълчание…

— Отговорете ми, мистър Алон. Какво правехте с тях, когато ги откриехте?

Късно през нощта Саиб идваше в стаята на Габриел, подобно на призрака на Цвайтер, като винаги носеше бутилка евтино червено вино и френски цигари, сядаше по турски на пода и му четеше лекции за неправдите, стоварили се на гърба на палестинския народ. Евреите! Западът! Корумпираните арабски режими! Всички те са изцапали ръцете си с палестинска кръв!

Габриел кимаше, пийваше си от виното на Саиб и си вземаше още една от неговите цигари. От време на време и той даваше своя принос, като проклинаше Израел. Тази държава няма да просъществува дълго, беше обявил Габриел в една от своите по-забележителни речи. Най-накрая ще се срине — също като капитализма — под тежестта на собствените си унаследени противоречия. Саиб така се впечатли, че включи вариация на това изречение в следващата си статия.

Докато Габриел чиракуваше, Шамрон позволяваше на Леа да го посещава веднъж месечно. Двамата се любеха страстно, а след това тя лежеше до него на единичното легло и го умоляваше да се върне у дома, в Тел Авив. Представяше се за студентка по социология от Хамбург на име Ева. Когато Саиб пристигна при тях с виното и цигарите си, тя заговори пламенно за групата „Баадер-Майнхоф“ и за ООП. Саиб я нарече чаровница.

— Някой ден трябва да дойдеш в Палестина и да видиш тази земя — каза той.

Да , съгласи се Леа. Някой ден .

Всяка вечер Габриел се хранеше в италианско ресторантче, намиращо се близо до хотела. На втората вечер собственикът вече се държеше с него така, сякаш бе редовен клиент, посещаващ ресторантчето веднъж седмично от двайсет години насам. Настани го на специална маса близо до кухнята и взе да го отрупва с ордьоври, докато Габриел не започна да моли за милост. Последваха макарони, после риба, после разнообразни dolci 12 12 Сладкиши (итал.). — Б.пр. . Докато Габриел пиеше кафето си, собственикът му връчи една бележка.

— Кой я остави? — попита Габриел.