Даниъл Силва - Английският убиец

Скоро след като пристигна в Париж, Габриел неохотно се свърза с шефа на местния клон на организацията, който се казваше Узи Наво. Наво имаше руса коса с рижав оттенък и телосложение на борец. Беше един от преданите съратници на Шамрон и ревнуваше Стареца заради привързаността му към Габриел. В резултат на това Наво мразеше Габриел така, както по-малкият син мрази батко си, и при всяка възможност му забиваше нож в гърба. По време на тяхната среща на една пейка до фонтана в парка на Тюйлери двамата се държаха хладно и официално, подобно на воюващи генерали, които преговарят за прекратяване на огъня. Наво даде да се разбере, че според него парижкият клон може да се справи с такава проста работа като едно наблюдение и без помощта на великия Габриел Алон. Той също така не беше доволен от факта, че Шамрон го е държал в неведение за причините, поради които един парижки търговец на картини трябваше да бъде поставен под наблюдение от Офиса. Габриел стоически запази спокойствие и докато слушаше тихата тирада на Наво, хвърляше парчета от франзела на гълъбите и от време на време кимаше съчувствено. Когато двайсет минути по-късно Наво си тръгна, вбесен, по настланата с чакъл алея, Габриел си бе уредил всичко необходимо: агенти, които да извършват наблюдението, радиоканали със секретни честоти, коли, подслушвателна апаратура, „Берета“ 22-и калибър.

В продължение на два дни го наблюдаваха. Работата не бе особено трудна; дори да бе престъпник, Мюлер не се държеше като такъв. Всяка сутрин пристигаше в галерията в девет и четиридесет и пет минути и в десет вече беше готов да приема клиенти. В един и половина следобед затваряше галерията и отиваше в един и същи ресторант на Рю де Риволи, като по пътя спираше само веднъж — да си купи вестници от една и съща будка.

Първия ден го следеше един тъпоумен агент на име Одед. На втория ден го замести източено момче на име Мордекай, което мръзнеше на една маса на тротоара. След обяда то последва Мюлер до галерията, а после се качи в хотелската стая на Габриел, за да докладва.

— Кажи ми нещо, Мордекай — рече Габриел. — Какво обядва той днес?

Слабото лице на агента се издължи още повече от неодобрителна гримаса:

— Морски дарове. Огромно плато. Истинска касапница.

— А ти какво яде, Мордекай?

— Яйца и pommes frites 15 15 Пържени картофи (фр.). — Б.пр. .

— И как бяха?

— Биваше ги.

Вечерният график на Мюлер също бе предсказуем. Стоеше в галерията до шест и половина. Преди да си тръгне, оставяше тъмнозелена найлонова торба с боклук на тротоара за нощното сметосъбиране, а след това вървеше пеш сред множеството по Шан-з-Елизе до кинотеатър „Фуке“. Първата вечер Одед прибра торбичката с боклука и я занесе в стаята на Габриел, а Мордекай проследи търговеца на картини до кинотеатър „Фуке“. На втората вечер двамата агенти си размениха ролите. Докато Мюлер си пийваше шампанско сред многобройните зрители, Габриел се зае с незавидната задача да прерови боклука му. Беше обикновен като дневния график на Мюлер: изхвърлени факсове на пет-шест езика, поща без значение, угарки от цигари, изцапани салфетки и утайка от кафе.

След киното Мюлер се разхождаше бавно по тихите странични улички на Осми арондисман 16 16 Район (фр.). — Б.пр. и след лека вечеря в едно бистро, поемаше към апартамента си. След две такива вечери Одед се разбунтува:

— Той може просто да е швейцарски търговец на картини, който не се занимава много с картини. Може би вие просто си губите времето… и нашето.

Но възраженията на Одед и на останалата част от малкия екип не спряха Габриел. Малко след полунощ той видя от прозореца на стаята си в хотел „Лоран“ как една камионетка без регистрационен номер спря до тротоара пред галерията. След това действието се разви плавно и гладко като режисиран танц. От камионетката излязоха двама мъже. Двайсет секунди по-късно те влязоха с взлом в галерията и изключиха алармената система. Цялата работа им отне по-малко от минута. После двамата мъже се измъкнаха от галерията и се качиха на камионетката. Задните светлини блеснаха два пъти и тя потегли.

Габриел се извърна от прозореца, вдигна телефонната слушалка и набра номера на галерията. След като сигналът прозвуча два пъти, се включи телефонният секретар. Габриел остави слушалката на масата до телефона и засили звука на малко портативно радио. След няколко секунди можеше да чуе записа на телефонния секретар — гласът на Вернер Мюлер обясняваше, че галерията ще бъде отворена за клиенти в десет часа на следващата сутрин. Моля позвънете, за да си уговорите среща .