Даниъл Силва - Английският убиец

На жаргона на Офиса микрофончето, скрито в галерията на Мюлер, се наричаше стъкло . Скрито сред електронните части на телефона, то имаше достатъчен обхват да покрие телефонните разговори на Мюлер, както и разговорите, които се провеждаха в самата стая. Тъй като се захранваше от телефона, нямаше нужда от батерия и можеше да остане на мястото си неограничено време.

На следващата сутрин при Мюлер не пристигнаха перспективни клиенти, нито някой му се обади по телефона. Самият той позвъни два пъти — веднъж в Лион, за да попита дали една картина е на разположение, и втория път — на своя хазяин, за да се оплаче от водопроводната инсталация в апартамента си.

На обяд слушаше новините по радиото. Обядва в същия ресторант по същото време и късно следобед се върна в галерията. В пет часа някой му позвъни по телефона: жена, английски със скандинавски акцент, търсеше скици на Пикасо. Мюлер любезно й обясни, че в неговата колекция няма скици на Пикасо, нито пък каквито и да било картини от него, и бе достатъчно любезен да й даде имената и адресите на двама конкуренти, при които тя можеше да има повече късмет.

В шест часа самият Габриел реши да се обади по телефона. Набра номера на галерията и заговори припряно и развълнувано на френски: попита хер Мюлер дали има натюрморти с цветя от Сезан.

Мюлер прочисти гърлото си:

— За нещастие, мосю, нямам картини на Сезан.

— Странно. Знам от сигурен източник, че сте имали няколко картини на Сезан.

— Вашият сигурен източник има грешка. Bonsoir, monsieur.

Връзката прекъсна. Габриел остави слушалката и отиде при Одед до прозореца. След малко търговецът на картини излезе навън в падащия сумрак и огледа уличката в двете посоки.

— Видя ли това, Одед?

— Личи си, че здравата се е изнервил.

— Все още ли смяташ, че е търговец на картини, който не продава много картини?

— Както изглежда, не му е чиста работата, но защо едно такова обаждане ще опъне нервите му?

Габриел се усмихна и не отговори. Шамрон наричаше това „да пъхнеш камъче в обувката на някого“. Отначало то просто го дразни, но не след дълго на мястото се появява открита рана. Остави камъчето достатъчно дълго и скоро обувката на човека ще се напълни с кръв.

Пет минути по-късно Вернер Мюлер заключи галерията си за през нощта. Вместо да остави торбичката с боклука на обичайното място, той я пусна у съседите си, пред бутика за мъжко облекло. Тръгна към кинотеатър „Фуке“, но на няколко пъти погледна назад през рамо. Не забеляза призрачно слабата фигура на Мордекай, който вървеше след него по другия тротоар. Вернер Мюлер има рана, която бере. Скоро обувката му ще се напълни с кръв, помисли си Габриел.

— Одед, донеси ми боклука му.

Края на седмицата Мюлер прекарваше по същия предсказуем начин, както и работните дни. Той имаше куче, което яростно лаеше. Одед, който следеше работата на бръмбара от една закрита кола, паркирана зад ъгъла, страдаше от хронично главоболие. Той попита Габриел дали не може да вземе под наем една „Берета“, да убие кучето и да приключи въпроса. А когато Мюлер изведе кучето на разходка край реката, Одед умоляваше за разрешение да хвърли животното зад дигата.

В събота пристигането на една скъпоплатена проститутка на име Вероник наруши скучното ежедневие. Тя пляскаше Мюлер. Той плачеше и я наричаше мама . Кучето лаеше пронизително. След два часа Одед, който се смяташе за нещо като човек с богат жизнен опит, трябваше да напусне наблюдателния си пост в колата, за да глътне малко свеж въздух и да пийне нещо в барчето на отсрещната страна на улицата.

— Световно чукане! — каза той по-късно на Габриел. — Клиничен случай на поквара. Момчетата от „Психологически операции“ на булевард „Кинг Саул“ ще трябва задължително да чуят този запис.

Когато сивото и влажно понеделнишко утро изгря над Париж, Одед бе най-доволният човек на света. Последва още една последна разправия с кучето, Мюлер затръшна вратата на апартамента си и пое към улицата. Одед го наблюдаваше иззад прозореца от тъмно стъкло на колата за наблюдение, а на лицето му бе изписана истинска омраза. След това вдигна радиото до устните си, за да се свърже с Габриел в хотел „Лоран“.

— Както изглежда, Ромео се отправи към галерията. Вече е твой проблем.

И в този момент кучето отново залая, няколко насечени джафкания, сякаш загърмя снайпер, а след това последва масиран преграден артилерийски огън. Одед свали слушалките и стисна главата си с ръце.