Даниъл Силва - Английският убиец

— Ако имахме избор, никога нямаше да се захващаме с нея. Тя е непредсказуема, непостоянна и пуши повече от теб. Но пък свири на цигулка по-добре от всеки друг.

— Ти умееш да се оправяш с такива хора. — Шамрон се закашля силно и цялото му тяло се разтресе. След малко каза: — Тя има ли някаква представа защо баща й е искал да се свърже с нас?

— Твърди, че няма представа. Двамата не са били особено близки.

Тези думи като че ли причиниха на Шамрон физическа болка. Неговата собствена дъщеря се бе преселила в Нова Зеландия. Обаждаше й се по телефона веднъж в месеца, но тя никога не го търсеше. Най-много се страхуваше, че тя няма да се върне у дома за погребението му, че няма да каже kaddish 13 13 Молитва (иврит). — Б.пр. за него. Дълго време му трябваше, за да запали следващата си цигара.

— Имаш ли за какво да се хванеш?

— Да, имам една следа.

— Струва ли си да тръгнеш по нея?

— Предполагам.

— И от какво имаш нужда?

— От средства за провеждане на наблюдение.

— Къде?

— В Париж.

— А обектът?

Миниатюрният суперкардиоиден микрофон 14 14 Кардиоида — затворена сърцевидна крива. Микрофон, който има почти еднаква чувствителност на 180 градуса отпред и минимум чувствителност от задната страна. — Б.пр. на мъжа, облечен като свещеник, имаше размерите на средно голяма писалка. Произведен от електронна фирма в швейцарския индустриален град Цюг, той му позволяваше да следи разговора на двамата мъже, като обикаля бавно Пиаца Навона. Друг мъж, който седеше в едно кафене на отсрещната страна на площада, бе въоръжен със същото устройство. Човекът със свещеническото расо бе сигурен, че двамата заедно са успели да запишат по-голямата част от казаното.

Предположенията му се оправдаха двайсет минути по-късно, когато се върна в хотелската си стая, синхронизира двата записа на магнетофон за плейбек и си сложи чифт слушалки. След няколко минути изведнъж се пресегна и натисна бутона с надпис стоп , после натисна пренавиване , после — пуск.

— Къде?

— В Париж.

— А обектът?

— Търговец на картини на име Вернер Мюлер. Стоп. Пренавиване. Пуск.

— Търговец на картини на име Вернер Мюлер. Стоп.

Той набра един цюрихски телефонен номер и предаде съдържанието на разговора на човека от другата страна на линията. Когато приключи, се почерпи с цигара и глътка шампанско от барчето — награда за добре свършената работа. Отиде в банята, изгори страниците от бележника си в умивалника и пусна чешмата да отмие пепелта.

Галерия „Мюлер“ се намираше на завоя на малка уличка, между Рю Фобур Сен-т-Оноре и Авеню дьо л’Опера. От едната й страна се бе настанил търговец на мобилни телефони, а от другата й страна имаше бутик за изискано мъжко облекло, което никой мъж не би облякъл. На вратата се виждаше табелка с изписан на ръка четлив надпис в синьо: само с предварителна уговорка. Зад плътното нечупливо стъкло на витрината имаше два малки декоративни натюрморта с цветя, рисувани от второстепенни френски художници от осемнайсети век. Габриел не харесваше художниците на натюрморти с цветя. Три пъти се бе съгласявал да реставрира картини от този период. И всеки път работата се оказваше връх на скуката.

За свой наблюдателен пункт Габриел избра хотел „Лоран“, малък хотел, разположен на петдесет ярда северно от галерията на отсрещната страна на улицата. Регистрира се под името Хайнрих Кивер и нае малка мансарда, която миришеше на разлят коняк и застоял цигарен дим. На рецепцията каза, че е немски сценарист. Че е дошъл в Париж, за да преработи един сценарий за филм, в който действието се развива във Франция по време на войната. Че ще работи много в стаята си и не иска да го безпокоят. Пийна в хотелския бар и направи дебелашки опити да флиртува със сервитьорката. Навикваше камериерките, когато се опитваха да почистят стаята му. Крещеше на момчетата от румсървиса, щом не му доставеха кафето достатъчно бързо. Много скоро целият хотелски персонал и повечето от гостите на хотел „Лоран“ знаеха за смахнатия шваба писател в мансардата.

На път за Париж той бе слязъл на летището в Ница, бе оставил наетия мерцедес и бе наел едно рено. Служителят на „Коли под наем“ се казваше Анри, евреин от Прованс, чието семейство бе оцеляло по време на Холокоста. Според речника на Офиса Анри беше sayan — доброволен помощник. По света имаше хиляди такива sayanim — банкери, които снабдяваха с пари действащите агенти на Офиса, хотелски служители, които можеха да им осигурят квартира, лекари, които можеха без много шум да ги лекуват, ако бяха ранени или болни. Що се отнасяше до Анри, той попълни обичайните документи и предостави реното на Габриел по такъв начин, че никой да не може да го проследи.