Даниъл Силва - Английският убиец

През една нощ в Цюрих Хамиди срещнал в някакъв бар в Нийдердорф студентка на име Труде. Тя предложила да отидат в нейния апартамент и Хамиди се съгласил. Пет минути по-късно момичето го доведе на тясната уличка, където го чакаше Габриел с 22-калибровата си „Берета“. Дори сега Габриел чуваше как куршумите се забиват в тялото на Хамиди.

— Предполагам, че трябва да ти благодаря, задето ме измъкна.

— Не е необходимо да се разтапяш от благодарности. Всъщност опасявам се, че аз ти дължа извинение.

— Извинение ли? И за какво?

— Защото ако не бях аз, първо на първо, ти никога нямаше да попаднеш във вилата на Август Ролф.

Зад волана седеше Рами, неизменният бодигард на Шамрон. Шамрон му каза да направи няколко обиколки около „Клотен“. В продължение на двайсет минути Габриел наблюдаваше през прозореца как пред очите му се нижат едни и същи наименования на въздушни линии и входни врати към чакалните за заминаващи. Но мислено си представяше нещо друго: откъслечни картини от стари операции, стари колеги, стари врагове. Дланите му бяха изпотени, сърцето му биеше учестено. Шамрон . Отново го бе направил.

— Ролф ни изпрати съобщение чрез нашето посолство — подхвана Шамрон. — Искаше да се срещне с някого от Вътрешно министерство. Не каза защо, но когато човек като Август Ролф иска да говори, ние обикновено се опитваме да му услужим. Искаше срещата да бъде организирана дискретно. Проверих миналото на Ролф и установих, че е колекционер на произведения на изкуството. Естествено реших, че ти си идеален за тази работа, затова уредих да те наемат да почистиш една от неговите картини. От Рубенс, ако не греша.

— Беше от Рафаел.

Шамрон направи физиономия, сякаш искаше да каже, че такива тънки разлики не представляват интерес за него. Изкуство, музика, литература, театър — тези неща му се виждаха досадни. Той беше човек на реалностите.

— А Ишърууд знаел ли е, че всичко това е една игра?

— Джулиан ли? Не, опасявам се, че заблудих и него.

— Защо по този начин? Защо просто не ми каза истината?

— Тогава щеше ли да го извършиш?

— Не.

Той леко наклони плешивата си глава, отново дръпна дълбоко от турската си цигара: това е положението .

— Аз се страхувам от истината и съм малко далеч от тези неща. Аз съм старец, Габриел. Целия си живот съм прекарал в лъжа. За мен лъжата е по-удобна от истината.

— Пусни ме да сляза! Не искам да чувам нищо повече!

— Нека да довърша.

— Млъкни! Не искам да чувам гласа ти.

— Слушай, Габриел! — Шамрон удари с юмрук по шкафчето между задните седалки. — Швейцарският банкер Август Ролф искаше да говори с нас и затова беше убит. Искам да знам какво се канеше да ни каже Ролф, а също така искам да знам кой го уби заради това!

— Намери си някого друг, Ари. Разследването на убийства никога не е било по моята специалност. Всъщност благодарение на теб аз се представях блестящо тъкмо в обратното.

— Моля ти се, Габриел, нека да не подхващаме отново този спор.

— Вие двамата с Петерсон май сте си много близки приятелчета. Ако отново изиграеш ролята на раболепния евреин, сигурен съм, че ще пожелае да те държи в течение на всички подробности около разследването си.

— Август Ролф беше убит, защото някой е знаел, че отиваш в Цюрих… някой, дето не е искал да чуеш какво ще ти каже Август Ролф. Някой, който е искал всичко да изглежда така, сякаш ти си извършил убийството.

— Е, ако са имали такива намерения, направо са сгафили здравата. По времето, когато Ролф е бил убит, аз пътувах с влака от Париж. — Габриел бе вече по-спокоен. Все още беше вбесен, че Шамрон го е измамил, но същевременно бе и силно заинтригуван. — Какво знаеш за Август Ролф?

— От около двеста години семейство Ролф трупа пари в подземията под Банхофщрасе. Това е една от най-известните банкерски фамилии в Швейцария.

— Кой би искал смъртта му?

— Купища мръсни пари са минали през сметките на банката на Ролф. Със сигурност можем да предположим, че си е създал достатъчно врагове.

— Нещо друго?

— Разправят се легенди за проклятието, което тегне над фамилията. Преди двайсет и пет години съпругата на Ролф се е самоубила. Тя изкопала собствения си гроб в градината на извънградската къща на Ролф, влязла в него и се застреляла. Няколко години по-късно единственият син на Ролф — Максимилиан — загинал някъде в Алпите при катастрофа.

— Останал ли е жив някой от семейството?

— Дъщеря му, поне беше жива последния път, когато чухме за нея. Казва се Анна.