Даниъл Силва - Английският убиец

За братството на преданите си съратници Шамрон беше легенда. Габриел ги бе виждал веднъж. Но Шамрон бе също така лъжец, неразкаял се, непоправим лъжец. За него лъжата бе нещо съвсем естествено, той лъжеше, защото не знаеше друг начин, а самият Габриел бе лъган от него многократно. За известно време техните отношения бяха като между баща и син. Но бащата започна да се държи като човек, който играе комар или пие, или спи с много жени и затова трябва да лъже децата си, тъй че сега Габриел го мразеше така, както само един син може да мрази баща си.

— Какво правиш тук? Защо просто не прати някого от бернската гара, за да ме вземе?

— Защото ти си прекалено важен, за да те поверя на някого от гарата. — Шамрон запали още една от зловонните си турски цигари и яростно щракна капачката на запалката. — Освен това моето идване беше едно от условията за освобождаването ти, поставени от хер Петерсон и неговите приятели от Външното министерство. Швейцарците много обичат да ми крещят, когато някой от нашите агенти изпадне в беда. Не знам защо. Предполагам, че това подсилва чувството им за превъзходство — забравят старите си грехове и така се чувстват по-добре.

— Кой е Петерсон?

— Герхард Петерсон работи в отдел „Анализи и защита“.

— Какво е това, дявол го взел?

— Новото име на Швейцарското вътрешно министерство. То отговаря за националната сигурност, за контраразузнаването и разследва швейцарците, заподозрени в държавна измяна. Петерсон е вторият човек в отдела. Той ръководи всички операции.

— Как го убеди да ме пусне?

— Изиграх ролята на раболепния евреин. Дадох им обичайните обещания, че няма да работим на швейцарска територия, преди първо да се допитаме до хер Петерсон и неговите началници от службите за сигурност. Също така им разказах за един швейцарски производител на оръжие, който пробутва спусъкови механизми на терористи на свободния пазар. Предложих им сами да се справят с положението, преди някой друг да вземе работата в ръцете си.

— Ти винаги имаш по някой скрит коз.

— Моят опит ми подсказва, че човек никога не е достатъчно подготвен.

— Мислех, че срокът на назначението ти е изтекъл.

— Трябваше да изтече преди шест месеца, но министър-председателят ме помоли да остана още. Имайки предвид настоящето положение в териториите, ние двамата решихме, че сега не му е времето да се сменя ръководството на булевард „Кинг Саул“.

Шамрон вероятно сам бе организирал въстанието, както си помисли Габриел. Какъв по-добър начин да покаже, че е незаменим? Не, това бе прекалено дори за него.

— Моето предложение все още остава в сила.

— Кое по-точно?

— Заместник изпълнителен директор.

— Не, благодаря.

Шамрон сви рамене:

— Разкажи ми какво се случи. Искам да знам всичко от началото до края.

Габриел до такава степен нямаше доверие на Шамрон, че помисли да му представи един съкратен вариант на случилото се, основаващ се на теорията: Колкото по-малко знае Шамрон, толкова по-добре. Но поне щеше да има нещо ново, за което да разговарят, вместо да подхванат отново старите словесни битки, затова Габриел разказа на Шамрон всичко, като започна с пристигането си с нощния влак от Париж и завърши с ареста си и разпитите. Докато Габриел говореше, Шамрон гледаше през прозореца на колата и въртеше запалката в ръцете си: по посока на часовниковата стрелка и обратно, по посока на часовниковата стрелка и обратно…

— Ти видя ли трупа?

— Много професионална работа — с един изстрел в окото. Вероятно е издъхнал още преди да падне на пода. Не е имало нужда от coup de grace 7 7 Смъртоносен удар, нанесен от състрадание (фр.). — Б.пр. .

— Някой от полицаите удрял ли те е?

— Не.

Шамрон изглеждаше разочарован.

— Петерсон ми каза, че от Берн им е оказан натиск, за да се откажат от моя случай — добави Габриел.

— Може би, но въобще не е имало начин Петерсон да ти лепне убийството на Али Хамиди. Да разследваш някого за убийство, извършено преди двайсет и пет години, е доста трудна работа. Но да разследваш професионалист… — Той сви рамене, сякаш искаше да каже, че просто никой не върши подобни неща. — Убийството на Хамиди беше ювелирна работа. Няма свидетели, няма доказателства.

Габриел за миг си представи красивото като на кинозвезда лице на Али Абдел Хамиди. В коридорите на булевард „Кинг Саул“ влюбчивият и страстен палестинец беше известен като Шпагата на Аллах . Автор на пиеси, които не украсяваха нито една сцена, прелъстител и манипулатор на глупави млади жени. Ще имаш ли нещо против да занесеш този пакет на този адрес? Летиш за Тел Авив? Ще имаш ли нещо против да занесеш един пакет на мой приятел? Пакетите неизменно съдържаха експлозиви и неговите любовници ставаха на парчета заедно с всички останали, които се случеха наоколо.