Даниъл Силва - Английският убиец

— Говорих с шефа ви. — Млъкна, за да види дали думите му ще предизвикат някаква реакция, но Габриел запази мълчание. Неговата теза беше, че той е художник-реставратор и нищо повече, а хер Петерсон страда от временно умопомрачение. — Като професионалист шефът ви беше достатъчно учтив да не се опитва да се измъкне от положението с лъжа. Оценявам начина, по който се справи. Но както изглежда, Берн няма желание да се занимава повече с този случай.

— Кой случай по-точно?

— Случая с вашето замесване в убийството на Али Хамиди — хладно произнесе Петерсон. Габриел имаше чувството, че той се мъчи да запази самообладание. — Ако ви разследваме за ролята ви в аферата „Ролф“, това неминуемо ще доведе до разкриване на мръсното ви минало и ето защо нямаме друг избор, освен да оттеглим обвиненията срещу вас и по този случай. — Петерсон явно не одобряваше решението на господарите си в Берн. — Вашето правителство ни увери, че вие вече не принадлежите към който и да било клон на Израелското разузнаване и че сте пристигнали в Цюрих като частно лице. Моето правителство реши да приеме тези уверения за чиста монета. То няма куража да позволи Швейцария да се превърне в сцена, на която израелците и палестинците отново да преживеят ужасите на миналото.

— Кога ще мога да си тръгна?

— Представител на вашето правителство ще дойде да ви вземе.

— Бих искал да се преоблека. Може ли да ми върнете куфара?

— Не.

Петерсон стана, оправи вратовръзката си и приглади косата си. Габриел си помисли, че това е нещо неприлично интимно, за да го прави един мъж пред друг. След това Петерсон отиде до вратата, почука веднъж и зачака пазачът да я отвори.

— Не обичам убийците, мистър Алон. Особено когато убиват за някое правителство. Едно от условията за освобождаването ви е никога повече да не стъпвате в Швейцария. Ако се върнете тук, аз ще се погрижа повече никога да не си тръгнете. — Вратата се отвори. Петерсон понечи да излезе, но след това се обърна и застана лице в лице с Габриел: — Онова, което се е случило с жена ви и сина ви във Виена, е безобразие. Сигурно ви е много трудно да живеете с такъв спомен. Предполагам, че понякога ви се иска вие да сте били в онази кола вместо тях. Приятен ден, мистър Алон.

Едва късно следобед Петерсон се накани да го освободи. Старшина Баер мълчаливо го придружаваше на излизане от килията, сякаш щеше да го води на бесилото, а не да го пусне на свобода. Баер неохотно му върна куфара и реставраторските принадлежности и му връчи дебел меднозлатист плик с личните му вещи. Габриел внимателно направи инвентаризация на нещата си. Баер погледна часовника си, сякаш го чакаха неотложни задачи. Дрехите на Габриел явно бяха изсипани от куфара, претърсени и безразборно натъпкани обратно. Някой беше излял вътре флакон с разтворител. Баер наклони глава на една страна: Съжалявам, драги, но тези неща се случват, когато се сблъскаш с полицията .

Във вътрешния двор бе спрял черен мерцедес-лимузина, заобиколен от дузина униформени полицаи. По прозорците наоколо се виждаха други полицаи и секретарки, които искаха да видят как откарват израелския убиец. Когато Габриел се приближи до колата, задната врата се отвори и отвътре блъвна облак цигарен дим. Габриел хвърли един поглед към прикритата с тъмни стъкла задна седалка и установи източника на дима.

Той се закова на място — ход, който силно изненада Баер. След това Габриел неохотно направи още няколко крачки и се настани на задната седалка. Баер затвори вратата и колата мигновено потегли, гумите й се плъзнаха по мокрите плочи.

Шамрон не го погледна. Той гледаше навън през прозореца, към следващото бойно поле, мислите му бяха насочени към следващата акция.

За да стигнат до летище „Клотен“, трябваше отново да се изкачат с колата по склона на Цюрихбер. Когато наближиха най-високата част, елегантните вили отстъпиха назад и те навлязоха в крайречна равнинна местност, белязана с грозни еднообразни зелени ивици трева. А когато следобедното слънце се опитваше да пробие облаците, колата бавно пътуваше по задръстеното шосе с две ленти в предградията. Друга кола ги следваше. Човекът на предната й седалка можеше да е и Петерсон.

Ари Шамрон бе пристигнал в Цюрих като официално лице, но беше прибягнал към облеклото и маниерите на хер Хелер — самоличност, която използваше за прикритие при честите си пътувания из Европа. Хер Рудолф Хелер от „Хелер Ентърпрайсис ООД“ — международна фирма с рисков капитал, с офиси в Лондон, Париж, Берлин, Берн и Насау. Неговите многобройни критици биха казали, че фирмата „Хелер Ентърпрайсис“ е специализирана в извършване на убийства и предателства, в нанасяне на тежки телесни повреди и в изнудване. „Хелер Ентърпрайсис“ беше фирма от старата икономика , както твърдяха критиците. Онова, от което булевард „Кинг Саул“ имаше нужда, за да се отърси от дългата зима на отчаянието си, бе нов шеф за новия икономически свят . Но хер Хелер се бе вкопчил в ключовете на директорския кабинет с една от своите патентовани железни хватки и малцина в Израел, в това число министър-председатели, биха могли да съберат куража да ги изтръгнат от ръцете му.