Даниъл Силва - Английският убиец

— Казах ви вече… не говоря немски. Знам няколко немски думи. Прекарах няколко седмици в Берлин, където реставрирах една картина. Предполагам, че там съм придобил този акцент.

— Преди колко време беше това?

— Преди около четири години.

— Около четири години?

— Да.

— Коя картина реставрирахте?

— Извинете?

— Картината, която реставрирахте в Берлин. От кой художник беше? Как се казваше художникът й?

— Опасявам се, че тази информация е поверителна.

— На този етап вече нищо не е поверително, синьор Делвекио. Бих искал да ми кажете коя е картината и как се казва художникът й.

— Беше от Караваджо, частна собственост. Съжалявам, но не мога да издам името на собственика.

Петерсон протегна ръка към Баер, без да го поглежда. Баер отвори своята папка и му подаде един-единствен лист. Той тъжно прегледа написаното на него, сякаш на пациента не му оставаше много да живее.

— Проверихме името ви в компютърната база данни, за да видим дали случайно не са ви били издадени някакви по-важни заповеди за арест в Швейцария. С удоволствие ви съобщавам, че не открихме нищо… дори нямате наложени глоби за пътнотранспортни нарушения. Помолихме нашите задгранични приятели в Италия да направят същото. И пак не бе открито нищо срещу вас. Но нашите италиански приятели ни казаха нещо по-интересно. Както изглежда, Марио Делвекио, роден на 23 септември 1951 година, е починал в Торино преди двайсет и три години от рак на лимфните възли. — Той вдигна поглед от листа и се вторачи в Габриел. — Според вас доколко е вероятно да съществуват двама мъже с едно и също име и с една и съща рождена дата?

— Откъде да знам?

— Според мен изобщо не е вероятно. Смятам, че има само един Марио Делвекио и че вие сте откраднали неговата самоличност, за да се сдобиете с италиански паспорт. Не вярвам, че се казвате Марио Делвекио. Всъщност сигурен съм, че името ви е съвсем друго. Сигурен съм, че се казвате Габриел Алон и че работите за Израелските секретни служби. — За първи път Петерсон се усмихна — неприятна усмивка, устата му по-скоро приличаше на дупка в парче хартия. След това продължи: — Преди двайсет и пет години вие сте убили палестински драматург, живеещ в Цюрих, на име Али Абдел Хамиди. Един час след убийството сте се измъкнали от страната и вероятно преди полунощ вече сте си били у дома си, в леглото в Тел Авив. Опасявам се, че този път няма да ходите никъде.

По някое време след полунощ Габриел бе преместен от стаята за разпити в килия, намираща се в съседно крило на сградата. Килията беше малка и боядисана в характерния сив цвят за съответната институция, в нея имаше гол дюшек върху желязно легло и тоалетна с ръждиви петна, в която водата течеше непрекъснато. На тавана бръмчеше една-единствена крушка, защитена с метална мрежа. Недокоснатата му вечеря — тлъста свинска наденица с малко повехнали зеленчуци и купчинка плуващи в мазнина картофи — бе поставена на пода до вратата, сякаш за да бъде прибрана от румсървис. Габриел предположи, че идеята за подобна шега е точно в стила на Петерсон — да му сервират свинска наденица.

Опита се да си представи събитията, които се случваха извън тези стени. Петерсон се бе свързал с началника си, а началникът му — с Външното министерство. По това време новината вече бе стигнала до Тел Авив. Министър-председателят сигурно беше бесен. Имаше си предостатъчно проблеми: пожарът на Западния бряг, мирните преговори — на пух и прах, крехката коалиция се разпада. Последното нещо, от което имаше нужда, беше kidon 6 6 Свръхсекретно подразделение на Израелската тайна служба МОСАД от подбрани наемни убийци. — Б.пр. , макар и бивш, вкаран зад решетките в Швейцария — още един скандал на Външното министерство всеки момент щеше да избухне на първите страници на световната преса.

Тъй че през тази нощ лампите светеха по спешност в анонимната офиссграда на телавивския булевард „Кинг Саул“. Ами Шамрон? Новината беше ли достигнала до неговата крепост край езерото в Тибериъс? Беше ли си у дома през тези дни? Никой никога не знаеше къде се намира. Три-четири пъти го бяха измъквали от несигурното му убежище, за да се справи с тази или онази криза, да вземе участие в някой съмнителен експертен съвет или да играе ролята на мъдър стар съдия от уж независима комисия, провеждаща някакво разследване. Наскоро той бе назначен за временно изпълняващ длъжността шеф на службите, пост, който бе заемал по времето, когато за първи път го бяха пратили в оставка в еврейската пустош. Габриел се чудеше дали срокът на оставката му е изтекъл. При Шамрон думите изпълняващ длъжността можеха да означават сто дни, както и сто години. Той беше поляк по рождение, но притежаваше разтегливата представа за време, присъща на бедуините. Габриел бе неговият kidon . Шамрон щеше да се справи с положението, независимо дали бе излязъл в оставка или не.