— Много интересно разсъждение, хер Геслер.
— Нашите клеветници твърдят, че търговията с наркотици е много полезна за Швейцария. Опасявам се, че ще трябва да се съглася с тях. Сигурен съм, че така наречените наркобосове имат сметки в моята собствена банка. И какво му е лошото? Щом парите са вложени в Швейцария, поне се използват по най-добрия начин. Отпускат се кредити на законни предприятия, които произвеждат стоки и услуги и осигуряват работни места за милиони хора.
— За да могат да излязат на улицата и да си купят още наркотици?
— Това си е по тяхно желание. Животът на земята представлява нещо като кръговрат. Природата е хармонична. Такава е и глобалната финансова система. Но така както някое дребно събитие може да наруши равновесието в природата, същото може да се случи и с бизнеса. Представете си какви унищожителни последици ще настъпят, ако печалбите от търговията с наркотици не се вкарват обратно в кръговрата на световната икономика. Банкерите на Швейцария извършват тази скъпоценна услуга.
Геслер отпи от чая си. Петерсон не можа да види как прави това, но го чу по чувствителния микрофон, използван за усилване на слабия глас на стареца.
— Но аз се разсеях — каза Геслер, като тракна обратно чаената чаша в чинийката. — Да се върнем към настоящата ни работа. Както изглежда, имаме още едно усложнение, касаещо случая „Ролф“.
* * *
— Прилича ли ви на човек, който би оставил нещата така, както са? — попита Геслер, след като Петерсон съобщи необходимата информация.
— Не, хер Геслер.
— Тогава какво предлагате?
— Да разчистим бъркотията колкото е възможно по-скоро, за да сме сигурни, че той няма да открие нищо.
Геслер въздъхна:
— Нашата цел никога не е била да си служим с насилие… а само да се борим с насилието, насочено срещу нас.
— В една война винаги падат жертви.
— Наблюдението и заплахите са едно… убийството е съвсем друго нещо. От особена важност е да използваме някой, който по никакъв начин да не може да бъде свързан със Съвета. Във вашия бранш вие сигурно сте попадали на такива хора.
— Да.
Старецът въздъхна.
Герхард Петерсон извади миниатюрната слушалка от ухото си и потегли обратно за Цюрих.
Както гласеше една стара корсиканска шега, Макиавели и маркиз Дьо Сад заедно са проектирали прочутите опасни пътища на острова. Въпреки това Англичанина никога не би имал нищо против да шофира тук. Всъщност той се носеше из острова в някаква фаталистична самозабрава, поради което си бе спечелил репутацията на малко смахнат. В момента летеше по една открита за вятъра магистрала в западните покрайнини на острова през гъстата пелена на океанските мъгли. Измина така пет мили и зави към вътрешността. Когато се изкачи сред хълмовете, мъглата отстъпи пред яркосиньото следобедно небе. Есенното слънце извади наяве контрастните зелени отсенки на маслиновите дървета и боровете. В сенките на дърветата избуяваха гъсти туфи от желтак, бяло изтравниче и прещип — легендарните корсикански шубраци, известни под името machia , в които от векове се криеха бандити и убийци. Англичанина отвори прозорчето на колата. Топлият аромат на розмарин облъхна лицето му.
Сред хълмовете пред него изникна град — едно струпване на къщи в пясъчен цвят с червени керемидени покриви, скупчени около камбанария, наполовина в сянка, наполовина огрята от яркото слънце. Отвъд него се извисяваха планините с ледено синкави снежни шапки по най-високите върхове. Преди десет години, когато се беше заселил тук, децата го сочеха с палец и кутре — корсиканския начин да се предпазят от уроки. Сега се усмихваха и му махаха, докато той се носеше през града към вилата си в затворената долина.
Пътьом мина покрай един paesanu 8 8 Селянин. — Б.пр.
, който обработваше зеленчуковата си градинка край пътя. Човекът се взря в Англичанина, черните му очи проблеснаха под широката периферия на шапката и даде знак, че го е разпознал, като повдигна едва забележимо показалеца и средния си пръст. Старият paesanu беше един от приемните роднини на Англичанина. По-нагоре по пътя едно момче на име Джакомо излезе пред автомобила и размаха ръце, за да го спре.
— Добре дошъл у дома. Как мина пътуването?
— Много добре.
— Какво ми донесе?
— Зависи.
— От какво?
— От това дали си пазил вилата ми, докато ме нямаше.
— Разбира се, пазих я — точно както ти обещах.
— Идвал ли е някой?
Читать дальше