Даниъл Силва - Английският убиец

— Не, никого не съм виждал насам.

— Сигурен ли си?

Момчето кимна утвърдително. Англичанина извади от куфара си красива ученическа чанта, ръчно изработена от хубава испанска кожа, и я даде на момчето.

— За учебниците ти… да не ги губиш повече, като се връщаш от училище.

Момчето повдигна чантата до носа си и подуши мириса на новата кожа. След това попита:

— Имаш ли цигари?

— Нали няма да кажеш на майка си?

— Разбира се, че не!

Мъжете претендираха, че управляват Корсика, но тук истинската власт беше в ръцете на майките. Англичанина подаде на момчето полупразен пакет цигари.

То го пъхна в ученическата си чанта.

— Има още нещо.

— Какво?

— Дон Орсати иска да говори с вас.

— Кога го видя?

— Тази сутрин.

— Къде?

— В кафенето в селото.

— А сега къде е?

— В кафенето в селото.

Орсати води изпълнен с напрежение живот , помисли си Англичанина.

— Покани този дон на обяд във вилата ми. Но му кажи, че ако очаква да яде нещо, ще трябва сам да си донесе малко храна.

Момчето се усмихна и се отдалечи тичешком, а кожената ученическа чанта подскачаше на гърба му като знаме. Англичанина запали мотора на джипа и продължи надолу по пътя. На около половин миля от вилата той натисна рязко спирачките и джипът се закова на място сред облак червеникав пясък.

В средата на тесния път стоеше голям козел. Имаше характерните петна на паломино 9 9 Тънкокрак кон в светлокафяв или кремав цвят, с бели петна по муцуната и краката и жълтеникава или бяла грива и опашка, главно от арабски произход. — Б.пр. и червена брада. Също като Англичанина, и той имаше белези от стари битки. Козелът мразеше Англичанина и запречваше пътя към вилата му винаги когато си поискаше. Той си беше мечтал многократно да приключи този конфликт веднъж завинаги с помощта на своя пистолет „Глок“, който държеше в жабката на колата. Но животното принадлежеше на дон Касабианка и ако някой дори само го наранеше, щеше да избухне жестока междуродова вражда.

Англичанина натисна клаксона. Козелът на дон Касабианка отметна глава и му хвърли свиреп и предизвикателен поглед. Англичанина имаше две възможности — и двете неприятни. Трябваше да изчака козелът да си тръгне или да го избута от пътя.

Хвърли продължителен поглед назад, за да се убеди, че никой не го наблюдава. Рязко отвори вратичката на колата и се нахвърли върху козела, като размахваше ръце и крещеше като побъркан, докато животното отстъпи и хукна да търси убежище вдън гори. Много подходящо място за него, помисли си Англичанина — там, където се скриват най-накрая всички крадци и бандити.

Той се върна в джипа и потегли по пътя към вилата си, като си мислеше за този ужасен срам. Един съвършен убиец, който не можеше да се прибере в дома си, без да бъде унизен от жалкия козел на дон Касабианка.

На Корсика междусемейни вражди избухваха постоянно. Нанесена обида. Обвинение в измама на пазара. Разваляне на годеж. Бременна неомъжена жена. Някога в селото на Англичанина беше имало четирийсетгодишна вражда заради ключовете на църквата. След първата искра обикновено бързо избухват разправии. Убиват вол. Собственикът на вола отвръща, като убива муле или стадо овце. Отсечено е превъзходно маслинено дърво. Съборена е ограда. Подпалена е къща. След това започват и убийства. И така продължава, понякога през живота на едно цяло поколение или по-дълго, докато засегнатите страни не изгладят разногласията си или докарани до пълно изтощение, не се откажат от битката.

На Корсика повечето мъже имаха прекалено голямо желание сами да си свършат работата, когато ставаше въпрос за убийство. Но винаги се намираше някой, който да предпочете друг да му свърши кървавата работа — някоя знатна личност, която бе прекалено гнуслива, за да си изцапа ръцете, или пък не искаше да рискува да влезе в ареста, нито пък да бяга в изгнание; някоя жена, която не би могла сама да извърши убийство и нямаше роднина, който да я отмени в тази работа. Такива хора разчитаха на професионалисти — така наречените taddunaghiu . И обикновено се обръщаха за тази работа към клана Орсати.

Семейство Орсати притежаваше хубава земя с много маслинови дървета, а произвежданият от него зехтин бе смятан за най-чистия в Корсика. Никой не знаеше колко корсиканци са загинали през вековете от ръката на някой убиец от клана Орсати, още по-малко знаеха това самите Орсати, но според местните хора убитите наброяваха хиляди. Щяха да бъдат значително повече, ако кланът не спазваше строга процедура на проучване. В старите времена семейство Орсати стриктно се придържаше към своя работен кодекс. Те отказваха да извършат убийство, ако липсваха убедителни доказателства, че човекът пред тях наистина е бил онеправдан и това заслужава кърваво отмъщение.