Даниъл Силва - Английският убиец

Антон Орсати бе поел щафетата на семейния бизнес в размирни времена. Френските власти бяха успели да изкоренят семейните вражди и вендетата по целия остров, освен в някои най-изолирани негови части. Малцина корсиканци вече се нуждаеха от услугите на taddunaghiu . Но Антон Орсати бе ловък бизнесмен. Той знаеше, че или трябва да слезе от сцената и да стане просто производител на отличен зехтин, или да разшири базата на операциите си и да търси възможности на друго място. Избра второто и пренесе бизнеса си отвъд океана. Днес неговата банда от убийци бе смятана в Европа за най-надеждна, съставена от най-добри професионалисти. Те кръстосваха континента и по поръчка на състоятелни клиенти убиваха престъпници, извършители на застрахователни измами, дори цели правителства. Повечето от убитите заслужаваха да умрат, но конкуренцията и изискванията на модерния век бяха принудили Антон Орсати да се откаже от кодекса на своите предци. Приемаше всяко предложение за работа, независимо колко противно изглеждаше, стига да не излагаше на неразумни рискове живота на някой от неговите подчинени убийци.

Орсати винаги намираше за малко забавно това, че най-опитният му служител не бе корсиканец, а англичанин от квартал „Хайгейт“, в Северен Лондон. Само Орсати знаеше истината за него. Че той бе служил в Специалния военновъздушен полк 10 10 Авиодесантно подразделение със специално предназначение, използвано главно за потушаване на вълнения, особено в Северна Ирландия. — Б.пр. . Че е убивал хора в Северна Ирландия и Ирак. Че бившите му господари го смятаха за мъртъв. Веднъж Англичанина показа на Орсати изрезка от лондонски вестник. Своя некролог. Нещо много полезно в този бранш, помисли си Орсати. Хората обикновено не издирваха мъртъвци.

Той може и да беше роден в Англия, но според Орсати притежаваше неспокойната душа на корсиканец. Говореше на местния диалект толкова добре, колкото и Орсати, не се доверяваше на външни хора и презираше властите. Вечер седеше на селския площад заедно с местните старци, мръщеше се на момчетата, препускащи наоколо със своите скейтбордове, и мърмореше, че младежта не уважава старите порядки. Беше човек на честта… е, понякога ставаше въпрос за прекалено много чест, за да е по вкуса на дон Орсати. Все пак той беше съвършен убиец, най-добрият според Орсати. Беше обучен от най-способните убийци на планетата и Орсати бе научил много от него. Освен това той беше идеалният човек за изпълняване на някои поръчки на континента и ето защо в този следобед Антон Орсати посети вилата на Англичанина, мъкнейки наръч бакалски стоки.

Орсати беше потомък на знатна фамилия, но по облеклото и апетита си не се различаваше много от paesanu , които работеха в градината му край пътя. Носеше избелена бяла риза, разкопчана по средата на шкембето му, и прашни кожени сандали. „Закуската“, която беше донесъл, се състоеше от самун селски хляб, плоско шише зехтин, парче ароматна корсиканска шунка и бучка пикантно сирене. Англичанина щеше да осигури виното. Беше топъл следобед и двамата седнаха да хапнат на терасата с изглед към долината в шарената сянка на два извисяващи се корсикански бора.

Орсати подаде на Англичанина чек, издаден от „Орсати Олив Ойл“. Всички убийци у Орсати бяха официално назначени като служители на компанията. Англичанина беше заместник-директор на отдел „Маркетинг“, каквото и да означаваше това.

— Твоят дял от възнаграждението за испанската поръчка. — Той потопи парче хляб в зехтин и го пъхна в устата си. — Някакви проблеми?

— Момичето работеше за Испанските секретни служби.

— Кое момиче?

— Момичето, с което се срещаше Навара.

— О, по дяволите! Ти какво направи?

— Тя видя лицето ми.

Орсати обмисли тази новина, докато отряза тънко парче шунка и го сложи в чинията на Англичанина. Никой от двамата не обичаше да има допълнителни жертви. Това обикновено се отразяваше зле на бизнеса.

— Как се чувстваш?

— Уморен съм.

— Все още ли не спиш добре?

— Когато съм в чужбина и трябва да убия някого.

— А тук?

— Тук е по-добре.

— Ще трябва тази нощ да се опиташ да си починеш, вместо да киснеш до първи петли в селото със старците.

— Защо?

— Имам нова задача за теб.

— Току-що приключих с една. Възложи тази на някого друг.

— Много е секретна.

— Носиш ли досието?

Орсати довърши закуската си и лениво се заплиска в басейна, докато Англичанина четеше. Свърши и вдигна поглед от папката.