Даниъл Силва - Изповедникът

Папа Павел Седми имаше уговорка за вечеря с гостуваща делегация епископи от Аржентина. Отец Донати телефонира на водача им — влиятелен свещеник от Буенос Айрес, и му съобщи, че за съжаление, негово Светейшество е настинал и не ще може да ги приеме. Епископът обеща да се моли за скорошното оздравяване на Светия отец.

В девет и трийсет отец Донати излезе в коридора и припряно заговори на швейцареца, който пазеше пред вратата на папския апартамент:

— Светият отец иска да се поразходи в градината и да поразмишлява. Ще излезе след минута.

— Мислех, че негово Светейшество е болен тази вечер — невинно отвърна охранителят.

— Здравето на негово Светейшество не е твоя грижа.

— Да, отец Донати. Ще уведомя охраната в градината, че негово Светейшество ще отиде там.

— Няма да правиш нищо подобно. Светият отец желае да размишлява в уединение.

Гвардеецът застина.

— Разбрано, отец Донати.

Свещеникът се върна в кабинета. Тиеполо помагаше на папата да облече дълъг жълтеникав балтон и шапка с периферия. Когато закопча палтото, само подгъвът на бялото му расо се подаваше под него.

Във Ватикана има хиляди стаи и километри коридори и стълбища. Отец Донати се бе постарал да опознае всеки сантиметър от тях. Той поведе папата и венецианеца покрай швейцарската охрана и през следващите десет минути вървяха по подобните на лабиринт коридори и нищи на старинния дворец, през полутъмни тесни тунели със сводести тавани и редица каменни стъпала, излъскани от времето и хлъзгави като лед.

Най-сетне стигнаха до тъмен подземен гараж. Ватиканските регистрационни табели бяха сменени с обикновени италиански номера. Франческо Тиеполо помогна на папата да се качи на задната седалка и се настани до него. Отец Донати седна зад волана и запали двигателя.

Папата не можа да скрие тревогата си от това развитие на нещата.

— Кога за последен път си шофирал, Луиджи?

— Честно казано, Свети отче, не мога да си спомня. Със сигурност беше, преди да заминем за Венеция.

— Това беше преди осемнайсет години!

— Нека Светият Дух ни закриля по време на пътуването.

— И всички ангели и светии — добави папата.

Донати включи на скорост и бавно потегли. Малко по-късно колата излезе навън в нощта. Свещеникът колебливо натисна газта и пое по Виа Белведере към портата „Санта Анна“.

— Наведете се, Свети отче.

— Наистина ли е необходимо, Луиджи?

— Франческо, ако обичаш, помогни на негово Светейшество да се скрие.

— Простете, Свети отче.

Едрият венецианец сграбчи папата за реверите на балтона и го придърпа към скута си. Фиатът се понесе бързо покрай Папската аптека и Ватиканската банка. Щом наближиха портата „Санта Анна“, отец Донати включи фаровете и наду клаксона. Смаяният гвардеец се отдръпна от пътя и колата профуча покрай него през портата. Отец Донати се прекръсти, когато навлязоха в сърцето на Рим.

Папата вдигна поглед към Тиеполо.

— Може ли да се изправя, Франческо? Недостойно е да седя така.

— Отец Донати?

— Да, мисля, че вече е безопасно.

Венецианецът помогна на папата да изправи гръб и приглади реверите му.

Киара стоеше на терасата на тайната квартира и първа забеляза фиата, който навлизаше в площада. Колата спря пред сградата и от нея слязоха трима мъже. Киара се втурна в хола.

— Пристигнаха — съобщи тя. — Тиеполо и още двама. Мисля, че единият е той.

След малко се чу отчетливо почукване. Габриел бързо прекоси стаята и отвори вратата. На прага стояха Франческо Тиеполо и свещеник в черен костюм, застанал до дребничък мъж с дълъг балтон и широкопола шапка. Габриел им стори път. Тиеполо и свещеникът въведоха спътника си в жилището.

Габриел затвори вратата. Когато се обърна, видя дребничкия мъж да сваля бомбето си и да го подава на свещеника. На главата му имаше бяла свещеническа шапчица. После съблече жълтеникавия си балтон и под него се разкри искрящо бяло расо.

Негово Светейшество папа Павел VII каза:

— Разбрах, че вие, господа, имате важна информация, която бихте искали да ми съобщите. Целият съм в слух.

Вратата на квартирата се отвори, щом Ланге я докосна, точно както му бе казал италианецът. Затвори я и сложи резето, преди да запали лампите. Намираше се в едностаен апартамент с гол под и петна от течове по стените. Имаше метално легло, по-скоро кушетка, с тънък като лист дюшек. Нямаше възглавница, а само овехтяло вълнено одеяло, цялото на петна. Урина? Сперма? , запита се Ланге. Не беше много по-различно от стаята му в Триполи, където някога бе прекарал четиринайсет тягостни нощи в очакване на водача от либийските тайни служби, който трябваше да го отведе до тренировъчните лагери на юг. Все пак съществуваше една значителна разлика — голямото резбовано разпятие над леглото, окичено с броеница и изсъхнало палмово листо.