Даниъл Силва - Изповедникът

Папата вдигна очи и погледна първо Ели Лавон, после Габриел и накрая Шамрон, в чието лице се взира най-дълго.

— Трябва да приемем неудобния факт, че неговото мълчание е било оръжие в ръцете на нацистите. Допуснало е арестите и депортиранията да продължат с минимум съпротива. Може би хиляди католици са участвали в спасяването на евреи. Но ако свещениците и монахините в Европа бяха получили наставления или просто благословията на папата да се опълчат срещу холокоста, много повече католици щяха да приютят евреи и много повече евреи щяха да оцелеят по време на войната. Ако Германската епископия се бе обявила по-рано срещу избиването на евреите, вероятно холокостът нямаше да достигне тези чудовищни размери. Папа Пий е знаел, че масовото механизирано умъртвяване на европейските евреи е в ход, но е предпочел да запази тази информация за себе си. Защо не е казал на света? Защо не е казал дори на своите епископи в страните, където са били извършвани арестите? Защо е одобрил пъкления заговор, сключен на брега на езерото?

Папата посегна към каничката в средата на масата. Когато отец Донати се наведе напред, за да му помогне, той протегна ръка, сякаш искаше да каже: „Негово Светейшество все още знае как да си налее чаша чай“. Няколко секунди замислено разбърква захарта и млякото, преди да продължи:

— За съжаление, поведението на Пий е само един от аспектите на войната, които се нуждаят от анализиране. Трябва да приемем неудобната истина, че сред католиците е имало много повече убийци, отколкото спасители. Католически капелани съдействали на самите извършители за изтребването на евреите. Изслушвали изповедите им и им давали Свето причастие. Във Виши, Франция, католически свещеници съзнателно помагали на френски и немски военни да залавят евреи за депортиране и избиване. В Литва висшите духовници изрично забранили на свещениците да спасяват евреи. В Словакия — страна, управлявана от свещеник — правителството платило на немците да откарат еврейското малцинство в лагерите на смъртта. В католическа Хърватия духовници лично участвали в убийствата, а францисканец с прозвището Брат на Сатаната станал главен надзирател в концентрационен лагер, където били избити двайсет хиляди евреи. — Папата замълча и отпи глътка чай, сякаш да отмие горчивия вкус в устата си. — Трябва да приемем и истината, че Църквата е настоявала за милост към убийците и е помогнала на стотици от тях напълно да избегнат правосъдието.

Шамрон неспокойно се размърда на мястото си, но не каза нищо.

— Утре в Голямата синагога Католическата църква за първи път ще застане честно срещу тези въпроси.

— Речта ви беше трогателна, Ваше Светейшество — каза Шамрон, — но вероятно не е безопасно за вас да осъществите посещението си отвъд реката и да кажете тези думи в синагога, за да ги чуе целият свят.

— Синагогата е единственото място, на което трябва да бъдат изречени, особено тази в римското гето, където евреите били залавяни буквално под прозорците на папата, без никакъв израз на неодобрение. Предшественикът ми отиде там веднъж и започна този поход. Бе избрал вярната посока, но за жалост много хора от Курията не бяха с него и той не успя да постигне крайната цел. Утре аз ще довърша делото му там, където той го започна.

— Изглежда, имате още нещо общо със своя предшественик, Ваше Светейшество — каза Шамрон. — Съществуват хора в самата Църква, и то тук, в Рим, които не биха подкрепили обективно анализиране за ролята на Ватикана в холокоста. Вече са доказали, че са способни на убийства, за да запазят миналото в тайна, и трябва да действате, имайки предвид, че и вашият живот е в опасност.

— Говорите за „Крукс Вера“?

— Съществува ли такава организация в рамките на Църквата?

Двамата свещеници се спогледаха. След това очите на папата отново се спряха на лицето на Шамрон.

— За съжаление — да, „Крукс Вера“ съществува, господин Шамрон. През тридесетте и по време на Студената война било допуснато това общество да достигне разцвета си, защото показало, че е ефективно оръжие в борбата с болшевизма. Жалкото е, че много от жестокостите, извършени в тази борба, са дело на „Крукс Вера“ и поддръжниците й.

— А сега, след края на Студената война? — попита Габриел.

— „Крукс Вера“ винаги се е приспособявала към новите реалности. Доказала е ролята си на ценно средство за поддържане на религиозна дисциплина. В Латинска Америка „Крукс Вера“ се бори срещу привържениците на либералната теология, понякога прибягвайки до чудовищно насилие, за да потиска свещениците, които открито се противопоставят. Насажда непримиримост срещу либерализма, релативизма и каноните на Втория ватикански събор. В резултат мнозина в самата Църква започнаха да си затварят очите за някои неподобаващи методи.