Даниъл Силва - Изповедникът

— Едва ли горкото момче ще се съвземе след това — каза той, едва сдържайки смеха си.

— Наистина ли беше необходимо, Луиджи?

— Боя се, че да, Свети отче.

— Дано Бог ни проста. — Папата помълча и добави: — За всичко, което сме сторили.

— Скоро всичко ще свърши, Свети отче.

— Моля се да си прав.

Ерик Ланге спа неспокойно през нощта. Почти забравеният глас на съвестта? Нерви? Или може би заради горещото като пещ тяло на жената, сгушила се до него на тясната кушетка? Каквато и да беше причината, той се събуди в три и половина и лежа с широко отворени очи и гърди, притиснати към Катрин, докато първите лъчи на утрото нахлуха през прозореца на неприветливата стая на Карло Казагранде.

Стъпи на пода, промъкна се гол до прозореца, отмести мрежестите пердета и погледна между тях към улицата. Мотоциклетът го чакаше там, паркиран пред входа на общежитието. Нямаше признаци да го шпионират. Придърпа обратно пердетата. Катрин се раздвижи, омотана в одеялото, и в съня си се обърна на другата страна.

Ланге направи кафе еспресо на електрическата печка и изпи няколко чаши, преди да влезе в банята. Прекара следващия час там в старателно променяне и изпипване на външността си. Боядиса косите си тъмни, сложи кафяви контактни лещи на сивите си очи и накрая добави евтини на вид очила с черни рамки, подобаващи на свещеник. Когато приключи, от мътното огледало го гледаше лице на непознат. Сравни го със снимката на пропуска, който Казагранде бе подготвил за него: Манфред Бек, Специален разузнавателен отдел, Служба за сигурност на Ватикана . Най-сетне доволен, отново се върна в стаята.

Катрин все още спеше. Ерик бавно пристъпи по пода, с кърпа около кръста, и издърпа чекмеджето на тоалетката. След като нахлузи бельо и чифт износени чорапи, отвори вратата на гардероба. Черна риза и бяла якичка, черен панталон, черно сако. Накрая сложи обувките и внимателно завърза връзките.

Отново влезе в банята и дълго се взира в отражението си, бавно превъплъщавайки се в образа на мъжа с черен костюм, като актьор, приел нова роля. Убиец в свещенически одежди; човекът, който би могъл да бъде. Пъхна пистолета в колана на панталона си и се огледа за последен път. Свещеник. Революционер. Убиец. Какъв си в действителност, човече?

Наля последното кафе и седна на ръба на леглото. Катрин отвори очи, отдръпна се и инстинктивно опипа леглото за оръжие. Когато Ланге леко докосна крака й, тя застина, с ръка на гърдите, опитвайки се да се опомни.

— За бога, Ерик, не те познах.

— Това е целта, скъпа моя. — Той й подаде чашата с кафе. — Облечи се. Нямаме много време.

Киара приготвяше кафе в тайната квартира, когато телефонът звънна. Позна гласа на отец Донати:

— Пристигам след минута-две. Кажете му да слезе.

Габриел влезе в стаята. Беше облечен със сив костюм, бяла риза и тъмна вратовръзка, любезно предоставени от римския щаб на Шимон Пацнер. Тя изтупа няколко прашинки от ръкава му и отбеляза:

— Много си елегантен. — После добави: — Малко приличаш на погребален агент, но елегантен.

— Дано не си права. Кой се обади?

— Отец Донати. Идва насам.

Габриел погълна кафето си и облече бежов шлифер. Целуна Киара по бузата и я задържа в прегръдката си за миг, а тя прошепна:

— Ще внимаваш, нали?

Навън прозвуча клаксон. Габриел опита да се отдръпне, но Киара се притисна към него, отказвайки да го пусне. Когато отец Донати отново натисна клаксона, този път по-настойчиво, най-сетне го освободи. Габриел я целуна за последен път.

Той пъхна беретата в раменния кобур под шлифера и слезе по стълбите. Пред входа чакаше сив фиат седан с ватикански номера. Зад волана седеше отец Донати в свещенически костюм и черен шлифер. Габриел се качи на предната седалка и затвори вратата. Колата сви към улицата покрай Тибър.

Беше сива утрин, с ниско надвиснали тъмни облаци и брулещ вятър, който набраздяваше повърхността на реката. Свещеникът се бе привел над волана, с широко отворени очи и крак плътно на газта. Габриел се хвана здраво за облегалката и си помисли какво чудо е, че папата е стигнал жив обратно до Ватикана.

— Често ли шофирате, отец Донати?

— Снощи карах за първи път от осемнайсет години.

— Не бих предположил.

— Не сте добър лъжец, господин Алон. Мислех, че хората с вашето поприще трябва да бъдат умели измамници.

— Как е Светият отец тази сутрин?

— Всъщност доста добре. Въпреки новините, които чу снощи, успя да поспи няколко часа. С нетърпение очаква посещението си отвъд реката.