Даниъл Силва - Изповедникът

— Освободи го, Карл — каза папата.

Брюнер се изправи, но двамата му подчинени продължиха да притискат Габриел към пода. Командирът посегна към джоба си и извади копие от предупредителната наредба от Службата за сигурност с портрета на израелеца и го показа на папата.

— Този човек е атентатор, Ваше Светейшество. Дошъл е тук, за да ви убие.

— Той е приятел и се грижи за сигурността ми. Всичко е едно голямо недоразумение. Отец Донати ще ви обясни. Повярвай ми, Карл. Трябва да го пуснеш.

Автоколоната бързо профуча през портата „Санта Анна“ и сви по Виа дела Кончилиационе към реката. Папата затвори очи. Габриел погледна отец Донати, който се наведе и прошепна в ухото му, че негово Светейшество винаги се моли по време на автомобилно шествие.

Един мотоциклетист зае позиция на около метър от прозореца на папата. Габриел внимателно огледа лицето му, формата на брадичката и скулите, които се виждаха под стъклото на каската. Мислено ги сравни с тези на човека от снимките, сякаш проверяваше автентичността на картина, сравнявайки замаха на четката на известен майстор с този от новооткритата творба. Приликата беше достатъчна, за да го накара да посегне към пистолета под сакото си. Отец Донати забеляза това. Папата, който все още се молеше със затворени очи, бе в пълно неведение.

Когато автоколоната сви по „Лунготевере“, мотоциклетистът изостана с няколко метра. Напрежението на Габриел се разсея. Улицата беше затворена за превозни средства, а край реката имаше само няколко групички зяпачи. Явно папското шествие в тази част на Рим не привличаше голям интерес.

Пътуването се оказа кратко, по изчисленията на Габриел — само три минути. Синагогата се появи пред тях и скоро преминаха покрай тълпата демонстранти. Колоната спря в двора. Габриел слезе пръв и закри полуотворената врата с тялото си. Главният равин стоеше на стъпалата отпред, заобиколен от представители на римската еврейска общност. Около лимузината застанаха охранители — италиански и ватикански, цивилни и униформени. Вдясно от стъпалата ватиканският журналистически корпус напираше зад жълтото въже. Във въздуха отекваше бръмченето на мотори.

Габриел огледа лицата на охранителите, а после — на репортерите и фотографите. Поне десетина от тях можеха да са дегизираният атентатор. Сведе глава към задния прозорец на колата и погледна отец Донати.

— Този момент ме безпокои най-много. Да побързаме.

Изправи се и се озова срещу безцеремонния Карл Брюнер.

— Това е част от работата ми — каза Брюнер. — Отдръпнете се.

Габриел се подчини. Брюнер помогна на папата да слезе. Останалите от отряда на швейцарската гвардия плътно ги обградиха. Габриел попадна в море от тъмни костюми, сред което папата — с искрящото си бяло расо — със сигурност се открояваше отдалеч.

Мотоциклетите замлъкнаха. На стъпалата на синагогата папата прегърна главния равин и неколцина представители на еврейската общност. Бе настъпила тишина. Чуваха се само далечните скандирания на демонстрантите и шумът на работещите камери, подобен на бръмчене на цикади. Габриел застана зад Карл Брюнер, чиято лява ръка докосваше кръста на папата, и се огледа, отваряйки очите си на четири и търсейки нещо необичайно. Някакъв мъж си проправяше път напред и махаше с ръка.

Зад тях настъпи суматоха. Габриел се обърна тъкмо навреме, за да види как трима карабинери повалиха някого на земята, но се оказа просто демонстрант с лозунг „Свобода за китайските католици!“.

Папата също се обърна. Габриел срещна погледа му.

— Моля ви, влизайте вече, Ваше Светейшество — прошепна той. — Тук, отвън, има твърде много хора.

Папата кимна и се обърна към домакина си:

— Е, рави, започваме, нали?

— Да, Ваше Светейшество. Заповядайте вътре. Позволете ми да ви покажа нашия свещен храм.

Той поведе папата нагоре по стъпалата. След секунди, за облекчение на Габриел и отец Донати, религиозният водач на един милиард католици по света благополучно влезе в синагогата.

На входа на площад „Свети Петър“ Ерик Ланге слезе от мотоциклета. Катрин се плъзна напред и пое кормилото. Той се обърна и тръгна пеш.

Площадът бе пълен с поклонници и туристи. Покрай колонадата крачеха карабинери. Ланге се отправи към Апостолическия дворец с бодра и уверена походка. Крачките му бяха бързи, но спокойни. Минавайки покрай извисяващия се египетски обелиск, няколко пъти пое дълбоко дъх, за да овладее пулса си.