Даниъл Силва - Изповедникът

Габриел устоя на изкушението да го погледне и очите му продължиха внимателно да търсят признаци на нещо, което изглежда неуместно. Карл Брюнер, застанал на метър от него, правеше същото. Очите им се срещнаха за миг. Габриел реши, че Брюнер не представлява заплаха за живота на негово Светейшество.

Папата прочувствено изрази благодарността си към равина и общността за поканата да говори пред тях в този ден. После произнесе няколко думи за красотата на синагогата и еврейската вяра, наблягайки на общото наследство на християни и евреи. Цитира предшественика си и нарече евреите „по-големи братя на католиците“.

— Помежду ни съществува специална връзка, като между братя и сестри — каза той, — но тази връзка е крехка и би могла да се скъса, ако не се поддържа подобаващо. Твърде често през последните две хилядолетия между братята и сестрите е имало кавги, довели до ужасяващи последици за еврейския народ.

Говореше без писмени бележки пред себе си. Аудиторията бе възхитена.

— През април 1986 година предшественикът ми, папа Йоан Павел Втори, дойде в тази синагога, за да съгради мост над пропастта между нашите две общности и да започне оздравителен процес. През годините бе постигнато много. — Папата направи кратка пауза и в залата настъпи гробна тишина. — Но трябва да се свърши още доста работа.

Последваха горещи аплодисменти, които отекнаха в синагогата. Кардиналите се присъединиха. Отец Донати смушка Габриел и се наведе към ухото му.

— Наблюдавайте ги — прошепна той и посочи към мъжете в червено. — Да видим дали и след няколко минути ще ръкопляскат.

Но Габриел продължи да оглежда всички присъстващи. Папата заговори отново:

— Мои братя и сестри, Бог призова папа Йоан Павел Втори при себе си, преди да довърши започнатото. Възнамерявам да продължа делото му оттам, където бе прекъснато. Възнамерявам да поема неговия товар върху плещите си и да го отнеса до крайната цел.

Отново го прекъснаха аплодисменти. Колко гениално , помисли си Габриел. Светият отец представяше инициативата си просто като продължение на наследството на Поляка, вместо като нещо радикално ново. Човекът, който желаеше да гледат на него като на скромен венециански свещеник, явно беше хитър стратег и дипломат.

— Първите стъпки по пътя към помирението се оказаха лесни в сравнение с трудностите, които ни предстоят. Последните стъпки ще са най-мъчителни. Може би понякога ще се изкушаваме да се върнем назад. Не бива. Трябва да довършим този поход и заради католиците, и заради евреите.

Отец Донати докосна ръката на Габриел.

— Започва се.

— И в двете религии вярваме, че прошката не идва лесно. Ние, римокатолиците, трябва да направим откровена изповед, за да получим опрощение. Ако сме извършили убийство и признаем, че сме изрекли напразно името Божие, не можем да очакваме да ни бъде простено. — Папата се усмихна и в синагогата се разнесе вълна от смях. Габриел забеляза, че някои кардинали като че ли не намират репликата за смешна. — На Йом Кипур, еврейския Ден на изкуплението, евреите търсят онези, на които са причинили страдание, за да признаят искрено греха си и да поискат прошка. Време е ние, католиците, да сторим същото. Но щом сме решили да направим признание за греховете си, първо трябва да узнаем цялата истина. Затова съм тук днес.

Главата на Римокатолическата църква замълча. Габриел го видя да поглежда към отец Донати, докато събираше сили, сякаш искаше да каже: „Вече няма връщане назад“. Отец Донати кимна и папата отново насочи вниманието си към аудиторията. Габриел стори същото, но поради друга причина. Търсеше с поглед въоръжен човек.

— Тази сутрин, в тази великолепна синагога, обявявам началото на преразглеждане на отношенията между Църквата и еврейския народ, както и действията на Църквата по време на Втората световна война, най-мрачния период в еврейската история, времето, когато шест милиона души са загинали в огньовете на Шоа 54 54 Еврейският термин за геноцида на две трети от евреите в Европа по време на Втората световна война. — Б.пр. . За разлика от предишни проучвания на тези ужасни години, всички свързани с тях документи, съхранявани в тайните архиви на Ватикана, независимо от давността си, ще бъдат предоставени на комисия от учени за преглед и оценка.

Сред ватиканския журналистически корпус настана суматоха. Няколко репортери тихо говореха по мобилни телефони, а останалите трескаво драскаха в бележниците си. Рудолф Герц седеше със скръстени ръце, опрял брадичка на гърдите си. Явно негово Светейшество бе пропуснал да предупреди главния си говорител днес да очаква голяма новина. Папата вече бе навлязъл в немаркирана територия. Сега се канеше да стигне още по-далеч.