Даниъл Силва - Изповедникът

Един гвардеец сложи ръка на гърдите му.

— Никой не може да влиза или излиза до следващо нареждане.

— Не мога да си позволя закъснение. Трябва да изляза веднага за неотложна среща.

— Заповедите са си заповеди, монсеньор. Имало е стрелба. Никой не може да напусне сградата.

— Стрелба? Във Ватикана? Мили боже!

За да отклони вниманието на швейцареца, той се прекръсти, преди да посегне под сакото на свещеническия си костюм и да извади „Стечкин“-а. Гвардеецът отчаяно затършува в ренесансовата си одежда за своето оръжие, но преди да го вкара в действие, Ланге го простреля два пъти в гърдите.

В коридора отекна писък, когато се втурна напред. Друг охранител препречи пътя му, насочил берета, но се поколеба: Ланге бе заобиколен от викащи свещеници и ватикански бюрократи. Мъжът, който по осем часа на ден държеше в ръце алебарда, не събра смелост да стреля към тълпата и да рискува да пострадат невинни. Ерик нямаше подобни скрупули. Светкавично вдигна „Стечкин“-а и го повали с един изстрел.

Спринтира до Бронзовите врати. Един карабинер тръгна към него с пистолет в ръка и му изкрещя да хвърли оръжието. Ланге се обърна и стреля. Карабинерът падна върху паважа на „Свети Петър“.

Следващата гледка приличаше на видение от кошмарите му: шестима карабинери тичаха срещу него с насочени автомати. Нямаше начин да се избави от това със стрелба. Хайде, Катрин! Къде се губиш?

На няколко крачки от него стоеше жена, навярно американка, на около двадесет и пет години, вцепенена от ужас. Той измина разстоянието до нея с три големи крачки, сграбчи я за косите и я придърпа пред тялото си. Карабинерите внезапно спряха. Ланге допря пистолета до слепоочието на младата жена и я повлече по площада.

Габриел чу писъци под прозореца на кардинал Бриндизи. Отмести плътните пердета и надникна между тях. На площада бе настанал смут: тичаха карабинери с насочени оръжия, а туристите бързаха към колонадата, търсейки прикритие. Към центъра на площада вървеше мъж със свещенически костюм, който държеше пистолет до слепоочието на жена.

Катрин Бусар също видя всичко, чакайки до Колонадата на Бернини. Когато на площада настъпи хаос, карабинерът, който бе отместил заграждението за двамата мъже на мотоциклет, напусна поста си и побягна към двореца. Катрин потегли напред, сви през пролуката в оградата и се отправи към центъра на площада.

Ерик я видя да се приближава. Щом дойде на няколко крачки от него, той блъсна американката на земята, качи се на мотоциклета отпред, хвана кормилото и пое обратно към края на площад „Свети Петър“. Един карабинер спринтираше покрай заграждението, бързайки да ги изпревари и да затвори пролуката. Ланге се прицели и изстреля последните два патрона. Карабинерът се строполи на паважа.

Мотоциклетът профуча през отвора в заграждението и се насочи на юг.

На площад „Свети Петър“ цареше хаос. Явно първата грижа на полицията бе да обезопаси района и да помогне на жертвите, вместо да преследва мъжа, причинил суматохата. Габриел знаеше, че за опитен професионалист е въпрос на секунди да се скрие в лабиринтите на Рим. Всъщност веднъж самият той бе успял. След миг Леопарда, убиецът на Бенджамин и безброй други, щеше да изчезне завинаги.

Мотоциклетът, с който Габриел и отец Донати бяха пристигнали от синагогата, стоеше там, където го бяха оставили, подпрян на няколко метра от Бронзовите врати. Ключовете все още бяха в джоба му. Метна се на седалката и потегли с рев по площада.

Заобиколи колонадата, тръгна надясно, по следите на убиеца, и веднага се изправи пред дилема. Можеше да продължи по периметъра на града държава или да завие наляво, към южния край на обширния парк Яникулум. Когато забави, за да вземе решение, към него се приближи турист и изкрещя на френски:

— Да не би да търсите свещеник с пистолет?

Французинът посочи надолу по „Борго Санто Спирито“ — тясна павирана уличка с ватикански административни сгради и магазини за религиозни сувенири. Габриел зави наляво и даде газ. Стори му се логично. Ако убиецът следваше този път за бягство, можеше да изчезне сред откритите площи на парка. Оттам за минути щеше да стигне до заплетените улички на Трастевере, а от Трастевере — до жилищната зона на хълма Авентин отвъд реката.

След стотина метра Габриел пое с бясна скорост плътно покрай прашната фасада на представителна сграда. Излезе на оживен площад близо до реката, сви вдясно и се отправи нагоре към парка. До входа на подземна автогара имаше кръгово кръстовище. Най-сетне съзря убиеца — мотоциклетист в черно, с пътничка зад себе си. Машината профуча през кръстовището и изчезна в парка. Габриел ги последва.