Даниъл Силва - Изповедникът

Край асфалтирания път имаше широки чакълени алеи с пинии. Пътят продължаваше по гръбнака на хълма, постепенно се издигаше и след няколко секунди Габриел имаше чувството, че се носи над града. Наближавайки Пиацале Гарибалди, сред натовареното движение видя проблясък — мотоциклет, който опасно си проправяше път между колите, управляван от мъж в черно. Когато навлезе сред хаоса на огромния площад, за миг го изгуби от поглед, но отново го забеляза да завива по тясна улица, която водеше надолу по хълма към Трастевере. Продължи след него, ниско приведен над мотоциклета, не обръщайки внимание на симфонията от клаксони и ругатни.

На излизане от парка последваха стръмна редица остри завои. Полицейският мотоциклет се оказа по-мощен от този на убиеца, а и Габриел нямаше допълнителен товар и проблеми с баланса. Бързо скъси разстоянието и скоро се оказа на трийсетина метра зад убиеца.

Пъхна ръка под сакото си и извади беретата. Успя да я насочи с лявата си ръка, докато здраво държеше газта с дясната. Мотоциклетът изрева. Жената извърна глава и се прицели в него с автоматичен пистолет.

Габриел едва чу изстрелите сред оглушителния шум на моторите. Единият улучи стъклото, мотоциклетът се разклати от удара и той изпусна ръкохватката. Леопарда се отдалечаваше. Габриел с мъка успя да хване кормилото. Изнервящо бавно, постепенно отново скъси разстоянието.

Ерик откъсна поглед от пътя за миг и съзря преследвача в огледалото за обратно виждане. Тъмни коси, матова кожа, тясно лице и изражение на непоколебима решителност. Нима това беше Габриел Алон? Агентът с кодово име Меча, който хладнокръвно бе влязъл във вилата в Тунис и бе убил един от най-строго охраняваните хора на планетата? Мъжът, за когото Казагранде го бе уверил, че няма да създава проблеми? Ланге се надяваше някой ден да му се отплати за услугата.

Засега се съсредоточи върху най-неотложната си задача: да намери път за бягство. Отвъд, реката, на Авентинския хълм, го чакаше кола. За да отиде там, трябваше да мине през лабиринта на Трастевере. Бе уверен, че израелецът ще го загуби от поглед, ако и двамата доживеят дотогава.

Спомни си за дома си в Гринделвалд, за спускането със ски в подножието на Айгер и нощите с жени в огромното си легло. След това си представи алтернативата: да гние в италиански затвор, преживявайки с оскъдни порции мазна храна, и никога вече да не докосне жена — до края на живота си. Всичко бе за предпочитане пред това, дори смъртта.

Натисна газта докрай и продължи опасно бързо. Отпред се простираха улиците на Трастевере. Свобода. В огледалото за обратно виждане забеляза, че израелецът го настига и се готви за стрелба. Ланге се опита да увеличи скоростта, но не успяваше. Причината бе Катрин. Тежестта й го забавяше.

Чу изстрели и свистене на куршуми покрай ушите си. Катрин изпищя. Той усети как ръцете й се отпуснаха на таза му.

— Дръж се здраво! — каза й Ерик, но без особена увереност в гласа. Излезе от парка и навлезе в Трастевере по улица със занемарени жилищни сгради. После сви по малка уличка, тясна и павирана, с паркирани от двете страни коли. В другия й край се издигаше камбанария на църква в романски стил, с кръст на върха — като мерник на пушка. Устреми се към нея.

Хватката на Катрин все повече отслабваше. Ланге хвърли поглед назад. Устата й се пълнеше с кръв, а лицето й бе тебеширенобяло. В огледалото видя, че израелецът е на не повече от трийсет метра от него и все повече се приближава.

— Прости ми, Катрин — промълви Ерик. Сграбчи китката й и я изви, докато усети как костите изпукаха. Катрин пищеше и се опитваше да се държи за него, но с една ръка бе безполезно.

Той усети как тя се свлече безпомощно зад мотоциклета. Ударът на тялото й в паветата бе звук, който никога нямаше да забрави.

Не погледна назад.

Жената падна напречно на улицата. Габриел имаше по-малко от секунда да реагира. Стисна спирачката като менгеме, но осъзна, че мощният мотоциклет няма да спре навреме. Енергично се наведе наляво и го повали върху паветата. Ръката му се удари в тях. Докато се плъзгаше по улицата, изведнъж видя как мотоциклетът се премята във въздуха.

Приземи се върху трупа на жената, взирайки се в две красиви изцъклени очи. Щом вдигна глава, мярна Леопарда да профучава напред по улицата и да изчезва зад църковната камбанария.

После загуби съзнание.

В суматохата на площад „Свети Петър“ никой не забеляза възрастния мъж, който бавно си проправяше път по излъскания от времето паваж. Той съзря умиращ гвардеец, чиято ярка униформа беше напоена с кръв. За миг спря до тялото на млад карабинер. Видя американска девойка, която пищеше в прегръдките на майка си. След минути ужасът щеше да обхване безброй хора, когато чуеха новината за убийството на кардинала. Видя окървавените камъни на площад „Свети Петър“. Истински кошмар. По-лош от онзи ден на 1981 г., когато едва не убиха Поляка. Аз причиних това — помисли си Казагранде. — Вината е моя .