Даниъл Силва - Изповедникът

— Извънредна ситуация във Ватикана. Имаме нужда от транспорт.

Карабинерът поклати глава.

— Не мога, отец Донати. Това е сериозно нарушение на правилника. Рискувам да ме уволнят, ако ви позволя да вземете мотоциклета ми.

Габриел сложи ръка на рамото му и каза на италиански:

— Лично папата ни изпрати на тази мисия. Наистина ли отказвате да изпълните пряка молба от негово Светейшество?

Карабинерът бързо слезе от мотоциклета.

Габриел хвана кормилото и преметна крак през седалката. Свещеникът се качи зад него.

— Можете ли да карате това нещо?

— Дръжте се здраво.

Габриел сви по опустелия булевард „Лунготевере“ и даде газ докрай. Фучейки на север към Ватикана, чу отец Донати да шепне в ухото му молитва за Божията закрила.

Марко Бриндизи стоеше в средата на стаята, срещу редицата телевизори. Ръцете му, с дланите нагоре, бяха широко разперени, а на лицето му нямаше и капка руменина. В гнева си бе тръснал глава и червената шапчица бе паднала от темето му върху килима.

— Нима никой няма да накара този еретик да замълчи? — крещеше кардиналът. — Проклет да си, Карло! Съсечи го! Къде е твоят човек?

— Тук съм — спокойно отвърна Ерик Ланге.

Бриндизи леко извърна глава и видя мъж в семпъл свещенически костюм, който безшумно се бе промъкнал в кабинета му.

— Кой си ти?

Ланге рязко повдигна ръка и насочи пистолета.

— Искате ли да направите последна изповед, Ваше Високопреосвещенство?

Кардиналът присви очи.

— Нека огънят на ада погълне душата ти.

Затвори очи и се подготви да срещне смъртта.

Ланге не го кара да чака дълго.

Натисна спусъка три пъти в бърза последователност. От дулото на „Стечкин“-а излезе пламък, но никакъв звук. Три куршума улучиха сърцето на Марко Бриндизи, оформяйки съвършен триъгълник.

Щом той се строполи по гръб, Ланге пристъпи напред и погледна в изцъклените му очи. Допря върха на заглушителя до слепоочието на кардинала и изстреля последен куршум.

След това се обърна и спокойно излезе.

Габриел стигна до входа на площад „Свети Петър“ за три минути. Когато гумите изсвистяха пред металните решетки, стреснат карабинер насочи автомата си и се подготви за стрелба. Отец Донати размаха ватиканската си карта.

— Свали оръжието, идиот такъв! Аз съм Луиджи Донати, личният секретар на папата. Имаме извънредна ситуация. Вдигни заграждението!

— Но…

— Размърдай се! По-живо!

Карабинерът отмести една решетка — достатъчно, за да мине мотоциклетът. Габриел се провря през пролуката и пое по претъпкания с хора площад. Изплашени туристи отскочиха встрани, крещейки обиди по негов адрес на пет-шест езика.

Когато стигнаха до Бронзовите врати, гвардеецът бе оставил алебардата и държеше пистолет „Берета“ в протегнатите си напред ръце. Свали оръжието, щом се увери, че човекът, който седи отзад на мотоциклета, наистина е отец Донати.

— Съобщиха ни, че тук е влязло външно лице — каза свещеникът.

Швейцарецът кимна.

— Пристигна сигнал за стрелба в двореца.

Навярно в някой друг живот отец Донати бе тренирал лека атлетика или футбол. С дългите си крака и стройна фигура изкачи стълбите по три стъпала наведнъж и измина коридорите като спринтьор, устремен към финалната линия. Габриел се стараеше да не го изпуска от очи.

Трябваха им по-малко от две минути, за да стигнат до апартамента на кардинал Бриндизи на втория етаж. Там вече се бяха събрали няколко гвардейци и трима свещеници от Курията. Тялото на отец Масконе бе проснато върху бюрото в преддверието, сред локва кръв.

— Господи, стигнало се е твърде далеч! — промълви отец Донати. Наведе се над мъртвия свещеник и му даде последно причастие.

Габриел влезе в кабинета и откри една монахиня, наведена над тялото на кардинал Бриндизи. Отец Донати го последва с бледо като восък лице. Олюля се, пристъпвайки през стаята, и се строполи на пода до монахинята, без да осъзнава, че коленичи в локва кръв.

От мястото си в края на колонадата Катрин Бусар бе видяла всичко: пристигането на двамата мъже на мотоциклет, спора между карабинера и свещеника, който твърдеше, че е секретар на папата, лудото препускане по площада. Явно знаеха, че вътре става нещо. Запали мотора и зачака с поглед, вперен в Бронзовите врати.

Надеждите на Ланге да се измъкне безшумно от Ватикана почти рухнаха. Фоайето на двореца бе пълно с швейцарски гвардейци и ватикански полицаи, а Бронзовите врати навярно бяха запечатани. Очевидно някой бе задействал алармата. Трябваше да състави нов план за бягство. В припрян опит да промени външността си, свали очилата и ги пъхна в джоба си. После спокойно се отправи към Бронзовите врати.