Даниъл Силва - Изповедникът

— Уверявам ви, че в това отношение интересите ни напълно съвпадат. — Шамрон най-сетне пусна ръката му и погледна Шимон Пацнер. — Донеси му кафе. Не виждаш ли, че е уморен от дългото пътуване?

Преди да се отдалечи към кухнята, очите на Пацнер изпратиха ледени стрели към Габриел. Шамрон покани Тиеполо в хола. Венецианецът се настани в единия край на дивана, а останалите се събраха около него. Ари не губи повече време в празни приказки.

— В колко часа ще влезете във Ватикана?

— Ще ме очакват при Бронзовите врати в шест тази вечер. Обикновено отец Донати ме посреща там и ме придружава до папския апартамент на третия етаж.

— Сигурен ли сте, че може да се има доверие на този Донати?

— Познавам отец Донати, откакто познавам Светия отец. Напълно лоялен е.

Шимон Пацнер влезе в стаята и подаде на госта чаша еспресо.

— Важно е папата и приближените му да бъдат спокойни — продължи Шамрон. — Ще се срещнем с негово Светейшество при посочените от него условия. Естествено предпочитаме безопасно място, където определени елементи от Курията няма да забележат нашето присъствие. Разбирате ли какво имам предвид, синьор Тиеполо?

Италианецът повдигна чашата към устните си и уверено кимна.

— Информацията, която искаме да предадем на Светия отец, е от деликатно естество. Ако се наложи, ще се срещнем с негово доверено лице, но е най-добре да я чуе със собствените си уши.

Франческо допи еспресото на един дъх, внимателно остави чашата върху чинийката и каза:

— Ще е добре да имам представа за естеството на тази информация.

Без да прикрива смущението си, Шамрон се наведе напред.

— Свързана е с действията на Ватикана по време на Втората световна война и със среща, състояла се в манастир край Лаго ди Гарда преди много време. Простете, синьор Тиеполо, но не мога да ви кажа повече.

— А каква е заплахата за живота му?

— Опасяваме се, че заплахата за Светия отец произтича от сили вътре в самата Църква, поради което трябва да вземе допълнителни мерки за собствената си сигурност и тази на приближените си.

— Има един факт във ваша полза. Отец Донати неведнъж ми е казвал, че е загрижен за сигурността на Светия отец. Така че това няма да бъде изненада за него. Що се отнася до войната… — Франческо се поколеба, очевидно внимателно подбирайки думите си. — Да кажем, че Светият отец е посветил доста размисли на тази тема. Нарича я „петно за Църквата“. Петно, което е твърдо решен да отстрани.

Шамрон се усмихна.

— Повярвайте ми, синьор Тиеполо, ние сме тук, за да помогнем.

В 17:45 черен фиат седан спря пред входа на сградата. Франческо Тиеполо се качи на задната седалка. Шамрон и Шимон Пацнер излязоха на терасата и видяха как колата тръгна покрай реката към кубето в далечината.

Петнадесет минути по-късно фиатът остави венецианеца на входа на площад „Свети Петър“. Тиеполо се промъкна покрай желязната бариера и пое под Колонадата на Бернини, докато камбаните на базиликата отбелязваха шест часа. Пред Бронзовите врати той съобщи името си и подаде личната си карта на швейцарската охрана. Пазачът направи проверка в компютъра, сравни лицето на снимката с това на посетителя и явно доволен, му позволи да влезе в Апостолическия дворец.

Отец Донати го очакваше в подножието на Кралската стълба — Скала Реджа. Както обикновено, имаше мрачно изражение, сякаш бе човек, който непрекъснато очаква лоши вести. Хладно стисна ръката му и го поведе по стълбите към папския апартамент.

Всеки път Тиеполо се впечатляваше от вида на папския кабинет. Оскъдно обзаведена стая, твърде скромна за толкова влиятелен човек и все пак напълно подобаваща на кроткия свещеник, когото бе опознал и започнал да боготвори във Венеция. Папа Павел VII стоеше до прозореца с изглед към площад „Свети Петър“ — бяла фигура на фона на пурпурните драперии. Обърна се, щом Тиеполо и отец Донати влязоха в стаята, и уморено им се усмихна. Гостът застана на колене и целуна пръстена с Рибаря. Папата обхвана раменете на венецианеца, помогна му да се изправи и стисна бицепсите му, сякаш черпеше сила от тялото на едрия мъж.

— Добре изглеждаш, Франческо. Очевидно Венеция продължава да ти се отразява добре.

— Довчера, Ваше Светейшество, когато узнах за заплахата за живота ви.

Отец Донати седна, внимателно кръстоса крака и приглади гънките на панталона си като твърде зает изпълнителен директор, нетърпелив да започне важни преговори.

— Добре, Франческо каза той. — Стига драматични встъпления. Седни и обясни какво точно става, за бога.