Даниъл Силва - Изповедникът

Най-сетне затвори и пъхна телефона обратно в джоба си.

— Е? — попита Габриел.

— Отец Донати ще поговори с папата.

Отец Донати дълго остана загледан в телефона, докато реши как да постъпи. Думите на Тиеполо отекваха в ушите му. Трябва да се видя със Светия отец. Важно е да се срещна с него преди петък. Франческо никога не бе говорил така. Отношенията му със Светия отец бяха просто приятелски — спагети, червено вино и забавни истории, които напомняха на папата за доброто старо време във Венеция, преди да стане затворник в Апостолическия дворец. И защо преди петък? Какво имаше предвид? В петък Светият отец щеше да посети синагогата. Нима Тиеполо се опитваше да му каже, че има проблем?

Донати рязко стана и се отправи към папския апартамент. Размина се с две от монахините, които се грижеха за домакинството, без да размени нито дума с тях, и влезе в трапезарията. Светият отец бе приел делегация епископи от американския Среден запад и разговорът бе стигнал до неприятна за негово Светейшество тема. Не скри облекчението си, когато видя Луиджи да влиза в стаята, въпреки мрачното му делово изражение.

Свещеникът застана до него и леко се наведе, за да говори направо в ухото му. Доловили напрежението на Донати, епископите извърнаха глави. Щом личният му секретар свърши, папата остави вилицата и ножа си и затвори очи за миг. После вдигна поглед, кимна и отново насочи вниманието си към гостите.

— Е, докъде бяхме стигнали? — попита той, докато Донати се оттегляше.

Изминаха дължината на площада от край до край шест пъти, докато чакаха телефонът да звънне. Тиеполо запълни минутите на напрежение с десетки въпроси към Габриел: за работата му в израелското разузнаване, за семейството му, за това как се чувства един евреин, денонощно заобиколен от християнски символи. Агентът отговори на онези, на които можеше, и тактично отклони нагазващите в неудобни води. Все още не напълно убеден, че Габриел не е италианец, Франческо настойчиво го подкани да каже няколко думи на иврит. През следващите минути двамата с Киара проведоха шеговит разговор, главно за сметка на италианеца, докато не ги прекъсна звънът на телефона. Тиеполо мълчаливо слуша няколко секунди и промърмори:

— Разбирам, отец Донати.

Затвори и прибра телефона.

— Даде ли ти отговор?

Франческо се усмихна.

В северната част на Рим, близо до ленива извивка на Тибър, се намира малък закътан площад, рядко посещаван от туристи. На него има старинна църква с напукана камбанария и автобусна спирка, която малцина използват, също кафене и скромна фурна, от която сутрин лъха аромат на топъл хляб и се смесва с миризмата на тиня от реката. Точно срещу фурната има стар жилищен блок с портокалови дръвчета в саксии от двете страни на входа. От огромния апартамент на последния етаж в далечината се вижда кубето на базиликата „Свети Петър“. Наемателят на апартамента го ползва рядко, с което прави услуга на работодателите си от Тел Авив.

Сградата нямаше асансьор и до жилището се стигаше по четири реда полутъмни стълби. Киара тръгна първа, следвана от Габриел и Франческо Тиеполо. Преди да пъхне ключа в ключалката, вратата се отвори и на прага застана широкоплещестата фигура на Шимон Пацнер. Споменът за бягството на Габриел и Киара от брега бе изписан на лицето му. Ако Ари Шамрон и Ели Лавон не стояха на шест крачки зад него, пушейки турски цигари, почти със сигурност Пацнер би се нахвърлил върху Габриел. Вместо това стисна зъби и мълчаливо му стори път, преди той да поздрави Шамрон. Тази вечер нямаше да има семейни свади, поне не пред външно лице. Но един ден, когато Шамрон си тръгнеше, Пацнер щеше да си отмъсти. Така постъпваха всички в тайните служби.

Габриел се зае с представянето:

— Това е Франческо Тиеполо. Франческо, това са колегите ми. Ще е обидно за теб да им дам имена, защото знаеш, че не мога да ти кажа истинските.

Тиеполо прие думите му с насмешка. Шамрон пристъпи напред и пое ръководенето на срещата. Стисна ръката на италианеца и дълго го гледа право в очите. Тиеполо знаеше, че е подложен на внимателна преценка за почтеност, но с нищо не издаде, че изпитва неудобство от проницателния му поглед.

— Безкрайно съм ви благодарен, че се съгласихте да ни помогнете, синьор Тиеполо.

— Светият отец е мой близък приятел. Ако по някакъв начин пострада, никога няма да си го простя, особено ако съм можел да го предотвратя.