Даниъл Силва - Изповедникът

— Pronto.

— Какво става там? Къде е той?

— Тук е — спокойно отвърна Габриел на италиански. — Всъщност в момента разговаря с вас.

Мълчание.

— Зная какво се е случило в онзи манастир — каза Габриел. — Зная за „Крукс Вера“. Зная, че вие сте убили приятеля ми. Скоро ще ви открия.

— Къде е моят човек?

— В момента не се чувства много добре. Искате ли да си побъбрите с него?

Сложи телефона на земята, на сантиметри от устата на умиращия. Когато се изправи, видя светлините на пежото да подскачат по пътя към него. Киара спря на няколко метра. Вървейки към колата, Габриел чуваше само един звук:

— Каззз… Каззз… Ззззззз…

На бледозеленикавата светлина от таблото Габриел претършува портфейла на убития. Не намери нито шофьорска книжка, нито някакъв друг документ за самоличност. Най-сетне откри визитна картичка, сгъната надве и пъхната зад снимка на момиче с рокля без ръкави. Бе толкова стара, че се наложи да включи лампата на тавана, за да прочете избледнялото име: ПАУЛО ОЛИВЕРО, Ufficio Sicurezza di Vaticano 46 46 Служба за сигурност на Ватикана (ит.). — Б.пр. . Повдигна я и я показа на Киара. Тя хвърли поглед към визитката за миг и отново се съсредоточи върху пътя.

— Какво пише?

— Че има голяма вероятност човекът, когото току-що убих, да е ченге от Ватикана.

— Страхотно.

Габриел запамети телефонния номер, а след това накъса картичката и хвърли парчетата през прозореца. Излязоха на магистралата. Киара намали скоростта, очаквайки напътствия, и Габриел я насочи на запад, към Екс ан Прованс. Тя запали цигара със запалката на таблото. Ръката й трепереше.

— Ще ми кажеш ли къде отиваме сега?

— Трябва да се измъкнем от Прованс възможно най-бързо — обясни той. — А за после все още не съм решил.

— Имам ли право да изразя мнение?

— Защо не?

— Време е да се върнеш у дома. Вече знаеш какво се е случило в манастира и кой е убил Бенджамин. Не можеш да направиш нищо повече, освен да затънеш още по-дълбоко.

— Има още нещо — заяви Габриел. — Трябва да има.

— За какво говориш?

Той разсеяно се загледа през прозореца. Пейзажът бе суров и вятърът изпълваше въздуха с червеникав прах. Но очите му бяха слепи за всичко наоколо. Вместо това видяха как майка Винченца седи на същото място, където Мартин Лутер и епископ Лоренци бяха подписали своя договор за убийства, и му разказва, че Бенджамин е дошъл в манастира „Светото сърце“, за да узнае повече за евреите, които са се укривали там. Видяха Алесио Роси, треперещ от страх, с изгризани от напрежение нокти, да му казва как са го принудили да прекрати разследването си за изчезналите свещеници. Видяха сестра Реджина да слуша как Лутер и Лоренци спокойно обсъждат защо папа Пий XII трябва да запази мълчание пред лицето на геноцида, а в скута й спи дете.

Накрая видяха Бенджамин, двайсетгодишно момче с късогледи очи, крехки рамене и гениален ум, достоен за академично величие. Бе искал да е част от операцията „Божи гняв“ толкова силно, колкото Габриел бе искал да се измъкне от нея. Всъщност Бенджамин бе мечтал да стане алеф , стрелец, но в методичния му ум нямаше място за способностите, необходими, за да насочи пистолет към нечие лице в тъмна уличка и да натисне спусъка. Притежаваше всички качества на идеалния поддържащ агент и нито веднъж не бе допуснал грешка… дори накрая, когато „Черният септември“ и европейските служби за сигурност дишаха във врата им. Този Бенджамин видя Габриел сега. Този Бенджамин никога не би заложил репутацията си на карта заради един-единствен източник или документ, колкото и достоверен да изглежда.

— Бенджамин не би написал книга, уличаваща Католическата църква в съдействие за холокоста, въз основа само на писмото на сестра Реджина. Трябва да е разполагал и с нещо друго.

Киара отби от магистралата и натисна спирачките.

— Е, и?

— Работил съм с Бенджамин в акция. Зная как разсъждаваше, как работеше умът му. Беше безкрайно съобразителен. Съставяше предостатъчно резервни планове. Бенджамин е знаел, че книгата ще предизвика взрив. Затова е пазел съдържанието й в тайна. Сигурно е скрил копия от важните си разкрития на места, които враговете му не биха открили. — След миг колебание добави: — Но където приятелите му ще се сетят да потърсят.

Киара загаси цигарата си в пепелника.

— В Академията ни учеха как да виждаме стотици възможни скривалища, когато влезем в стая. Скривалища за документи, оръжия и какво ли не.