Даниъл Силва - Изповедникът

— Разбира се, ще се вслушам в забележките ви, епископ Лоренци. Още веднъж доказахте, че сте истински приятел на немския народ и верен съюзник в борбата ни срещу болшевизма и евреите.

— За ваше щастие, хер Лутер, във Ватикана има още един верен приятел на немския народ — човек, който значително ме превъзхожда по сан. Той ще приеме съветите ми. Що се отнася до самия мен, ще се радвам да се отървем от тях.

— Мисля, че си заслужава да вдигнем тост.

— Съгласен съм. Сестра Реджина?

Влязох в стаята. Краката ми трепереха.

— Донесете ни бутилка шампанско — нареди епископът на италиански, а после добави: — Не, сестра, донесете две. Тази вечер имаме повод за празнуване.

Минута по-късно се върнах с две бутилки. Едната гръмна, когато я отворих, и шампанското се разля по пода и униформата ми.

— Казах ви, че е селянка — каза епископът. — Сигурно го е разклатила по пътя.

Здравата се посмяха за моя сметка и отново трябваше да се престоря, че не съм разбрала. Налях шампанското и поисках да се оттегля, но епископ Лоренци хвана ръката ми.

— Останете да пийнете с нас, сестра Реджина.

— Не, не мога, Ваша милост. Не е редно.

— Глупости! — Той се обърна към хер Лутер и го попита на немски дали мога да пийна чаша шампанско с тях, след като съм се потрудила да приготвя вечерята.

— Ja, ja — извика хер Лутер. — Всъщност настоявам.

И така останах там с изцапаната си униформа и пих от тяхното шампанско. Престорих се, че не разбирам, когато се поздравиха за много ползотворната вечер. Преди да си тръгнат, стиснах ръката на убиеца на име Лутер и целунах пръстена на неговия съучастник епископ Лоренци. Все още усещам горчивия вкус на устните си.

Щом се прибрах в стаята си, с мъка записах дословно всичко, което бях чула. После лежах будна до зори. Беше нощ на безкрайна агония.

Пиша това сега, в една септемврийска вечер на 1947 г. Вечерта преди сватбата, която никога не съм желала. Ще се омъжа за човек, към когото изпитвам привързаност, но не и любов. Постъпвам така, защото е по-лесният изход. Как мога да им кажа истинската причина за напускането си? Кой би повярвал на подобна история?

Нямам намерение да разказвам на никого за онази нощ, нито пък да показвам този документ. Това е документ на срама. Смъртта на шест милиона тежи на съвестта ми. Знаех какво ги очаква, а си мълчах. Понякога ми се явяват нощем — с измършавели тела и в затворнически дрехи — и ме питат защо не съм проговорила в тяхна защита. Нямам приемлив отговор. Бях една обикновена монахиня от Северна Италия. Те бяха най-влиятелните мъже в света. Какво можех да сторя? Какво можеше да стори която и да е от нас?

Залитайки, Киара влезе в тоалетната. След миг Габриел чу неудържимото й повръщане. Антонела Хубер остана смълчана на мястото си. Влажните й очи се взираха с празен поглед през остъклените врати в градината, разлюляна от вятъра. Габриел гледаше листовете в скута й, старателно изписани с красивия почерк на сестра Реджина Каркаси. Мъчително бе да слуша записките й, но в същото време го обзе прилив на гордост. Тези няколко пожълтели страници бяха изключително ценен документ, който съвършено се връзваше със събраните вече сведения от различни източници. Нима Личо, старецът от манастира, не го бе насочил към сестра Реджина и Лутер? Нима Алесио Роси не му бе казал за мистериозното изчезване на двама свещеници от Немския отдел на Държавния секретариат, монсеньорите Феличи и Мандзини? Нима сестра Реджина Каркаси не бе посочила същите двама свещеници като придружители на епископ Себастиано Лоренци, официален представител на Секретариата на Ватикана, член на „Крукс Вера“, приятел на Германия?

За ваше щастие, хер Лутер, във Ватикана има още един верен приятел на немския народ — човек, който значително ме превъзхожда по сан.

Ето това бе обяснението за необяснимото. Защо Пий XII бе останал мълчалив пред най-тежкия случай на масови убийства в историята? Дали защото Мартин Лутер бе убедил влиятелния член на Държавния секретариат и на тайния орден „Крукс Вера“, че заклеймяването на холокоста от папата неизбежно ще доведе до създаване на еврейска държава в Палестина и еврейска власт над християнските свещени места? Ако беше така, това обясняваше защо „Крукс Вера“ толкова упорито се опитва да запази срещата в Бренцоне в тайна: защото тя свързваше ордена, следователно и Църквата, с избиването на шест милиона евреи в Европа.

Клара излезе с влажни и зачервени очи от тоалетната и отново седна до Габриел. Антонела Хубер откъсна поглед от градината и тъмните й очи се спряха на лицето на младата жена.