Даниъл Силва - Изповедникът

— Въпреки големите ни усилия да запазим евакуацията в тайна, за съжаление е изтекла информация. От посланика ни във Ватикана разбрах, че някои сведения са достигнали до ушите на Светия отец.

Епископ Лоренци отвърна:

— Това е истина, хер Лутер. Боя се, че новината за евакуацията достигна до Ватикана. Британците и американците оказват огромен натиск върху Светия отец да направи публично изявление.

— Мога ли да говоря откровено, епископ Лоренци?

— Това е целта на тази среща, нали?

— Програмата за окончателното решаване на проблема с евреите е в ход. Техниката е налице и негово Светейшество не може да стори нищо, за да я спре. Би могъл само да влоши положението, а знам, че това е последното, което Светият отец желае.

— Така е, хер Лутер. Но как един протест ще влоши положението с евреите?

— Изключително важно е залавянето и депортирането да протича гладко и с минимум съпротива и истерии. Елементът на изненада е ключов фактор. Ако Светият отец излезе с протестна нота, придружена от ясно предупреждение каква съдба очаква евреите след депортирането им на изток, това ще затрудни прочистването. Много от тях ще успеят да се укрият и да избягат от нашите сили.

— Логиката ви не може да бъде оспорена, хер Лутер.

В този момент реших, че е време да предложа на делегатите още кафе. Отместих главата на детето от скута си, почуках на вратата и изчаках епископ Лоренци да ме покани да вляза.

— Още кафе, Ваша милост?

— Ако обичате, сестра Реджина.

Разговорът прекъсна, докато напълних чашите им и излязох от стаята. Тогава представителят на германското правителство продължи. Отново оставих вратата леко открехната, за да чувам какво казва.

— Има още една причина, поради която е важно Светият отец да не надига глас за протест. Много от онези, които ни сътрудничат при тези необходими усилия, са добри католици. Ако папата заклейми постъпките им или ги заплаши с отлъчване, може би това ще ги разколебае относно работата, която вършат.

— Бъдете сигурен, хер Лутер, че последното, което би направил Светият отец, е да отлъчва католици в момент като този.

— Не бих дръзнал да поучавам Църквата как да постъпва, но имаме основания да смятаме, че за всички, включително и за Светия престол, е най-добре папата да запази мълчание.

— Интересно ми е да чуя вашето компетентно мнение, хер Лутер.

— Погледнете цифрата, която изложих пред вас. Представете си — единадесет милиона евреи! Почти невъобразимо! Ще се справим с тях възможно най-бързо и ефективно, но все пак Райхът си е поставил трудна задача. Какво ще стане, ако — не дай си боже! — Германия загуби войната срещу Сталин и болшевишката му банда? Опитайте се да си представите как милиони депортирани евреи в Европа в края на войната, живи и нежелани, се надигат да искат право на емиграция в Палестина. Ционистите и приятелите им във Вашингтон и Лондон ще тържествуват. Ще бъде невъзможно да се избегне създаването на дом за еврейската нация в Палестина. Назарет — под еврейско управление. Витлеем — под еврейско управление. Йерусалим — под еврейско управление. Всички свети места — под еврейско управление! Ако имат своя държава, ще получат правото да изпратят дипломати в цял свят, както Ватиканът. Юдаизмът, древният враг на Църквата, ще е поставен на едно ниво със Светия престол. Еврейската държава ще стане основа за световно еврейско господство. Това ще се превърне в истинска катастрофа за Римокатолическата църква — с непредвидими измерения, и тя вече се задава на хоризонта, ако не успеем напълно да заличим еврейската раса в Европа.

Последва дълго мълчание. Не можех да видя какво става вътре, но си представях сцената. Сигурна бях, че лицето на епископ Лоренци е пламнало след тази чудовищно жестока реч. Във въображението ми той се готвеше да се нахвърли върху мъжа от Берлин, гръмогласно заклеймявайки нацистите и тяхната война срещу евреите. Вместо това, ето какво чух през открехнатата врата в онази нощ:

— Както знаете, хер Лутер, ние, членовете на „Крукс Вера“, горещо поддържаме националсоциализма и похода му срещу болшевиките. Досега работихме много дискретно и все пак съвестно за съобразяване на политиката на Ватикана със стремежа към общата ни цел: свят, свободен от болшевишката заплаха. Не мога да наредя на папата какво да каже по повод ситуацията. Мога само да му предложа най-добронамерен съвет с възможно най-въздействащите думи и да се надявам да го приеме. Уверявам ви в следното: в момента той е склонен да мълчи по въпроса. Вярва, че протестът му само ще направи положението на германците католици по-комплицирано. Освен това не изпитва симпатии към евреите и вярва, че в много отношения заслужават това, което ще ги сполети. Вашите разсъждения за бъдещето на Палестина добавят ново мощно оръжие към арсенала ми. Сигурен съм, че негово Светейшество ще бъде заинтригуван да чуе всичко това. Но все пак ви моля да процедирате по такъв начин, че да не засилвате, макар и непреднамерено, натиска върху него. Светият престол не желае да чувства принуда.