Даниъл Силва - Изповедникът

А сега, след безкрайното шофиране по Апенинския полуостров, се бе озовал тук, в пансиона „Абруци“, в стая, изпълнена с неприятни миризми. Тенис мачът долу се бе превърнал в нещо като балканска война. Виковете на недоволната страна отекваха в стаята му. Сети се за Питър Малоун и се запита дали носи някаква вина за смъртта му. Той ли бе отвел убийците в дома му, или Малоун вече е бил набелязан за елиминиране? А дали следващият в списъка им бе самият той? Докато се унасяше в дрямка, предупреждението на Малоун прозвуча като ехо в паметта му: Ако решат, че представлявате заплаха, без колебание ще ви убият.

Утре щеше да намери Алесио Роси, а после щеше да се измъкне от Рим възможно най-бързо.

Габриел спа неспокойно и се събуди рано от звъна на църковни камбани. Отвори очи и примигна от силната слънчева светлина. Взе душ, облече чисти дрехи и слезе в столовата за закуска. Хърватите не се виждаха никъде, имаше само двама американски религиозни поклонници и шумна компания колежани от Барселона. Във въздуха се долавяше вълнение и Габриел си спомни, че е сряда — денят, в който Светият отец поздравява поклонниците на площад „Свети Петър“.

В девет часа се върна в стаята си и за първи път се обади на инспектор Алесио Роси в Държавната полиция. От телефонната централа го свързаха с гласовата поща на детектива.

— Казвам се Хайнрих Зидлер — представи се Габриел. — Имам информация, засягаща отец Феличи и отец Мандзини. Можете да се свържете с мен в пансион „Абруци“.

Затвори. А сега какво? Нямаше друг избор, освен да чака и да се надява детективът да отговори на съобщението му. В стаята нямаше телевизор. Нощното шкафче имаше вградено радио, но ключът за настройване беше счупен.

След цял час парализираща скука набра номера за втори път. Телефонистката отново прехвърли обаждането към гласовата поща на Роси. Габриел остави ново съобщение, същото като първото, но с леко тревожен тон.

В единайсет и трийсет позвъни за трети път и го свързаха с полицай, който обясни, че инспекторът е излязъл във връзка с разследване и ще се върне едва късно следобед. Габриел пак остави съобщение и затвори.

Реши да се възползва от възможността да излезе от стаята. Докато вървеше по улиците около църквата „Санта Мария Маджоре“, няколко пъти провери дали го следят, но не забеляза никого. Продължи пеша по Виа Наполеоне III. Мартенският въздух бе свеж, чист и изпълнен с мирис на дим от горящи цепеници. Хапна спагети в ресторант близо до площад „Виторио Емануеле II“ След обяда мина покрай извисяващата се сграда на Стационе Термини и между класическите фасади на римските правителствени учреждения, докато откри Държавната полиция. Пийна еспресо в кафене на отсрещната страна на улицата и гледайки полицаите и секретарките, които влизаха и излизаха, се запита дали Роси е сред тях.

В три часа тръгна обратно към пансиона „Абруци“. Докато минаваше по Пиаца ди Република, тълпа от около петстотин студенти нахлу на площада откъм „Университа Романа“. Начело на шествието вървеше небръснат младеж с кърпа на главата. Около кръста му бяха вързани фалшиви фишеци динамит. Зад него група мними опечалени носеха картонен ковчег. Когато се приближиха, Габриел видя, че повечето демонстранти са италианци, включително и водачът, облечен като терорист камикадзе. Скандираха: „Освободете земята на Палестина!“ и „Смърт на евреите!“ — не на арабски, а на италиански. Млада италианка, на не повече от двайсет години, пъхна в ръката му листовка. Съдържаше карикатура на израелския премиер — с униформа на СС, мустаци като на Хитлер и ботуш, трошащ черепа на палестинско момиче. Габриел смачка листа на топка и го хвърли на площада.

Заобиколи сергия с цветя. Двама карабинери безсрамно флиртуваха с продавачката. Вдигнаха погледи, когато Габриел мина покрай тях, и го изгледаха с нескрит интерес, преди отново да насочат вниманието си към момичето. Навярно това не означаваше нищо, но от начина, по който се взираха в него, го изби студена пот.

Вървя бавно до хотела, оглеждайки се внимателно дали някой го следи. Забеляза отегчен карабинер на мотоциклет, спрял на слънце, който наблюдаваше движението почти с безразличие и прояви още по-малък интерес към Габриел.

Най-сетне влезе в пансион „Абруци“. Испанците се бяха върнали от следобедната аудиенция въодушевени. Една от тях — момиче със стърчащи коси, бе успяла да докосне ръката на папата.

Щом влезе в стаята си, Габриел отново набра номера на Роси.