Даниъл Силва - Изповедникът

— Помня — каза Ланге. — Аферата с Арафат.

Хусейни кимна и попита:

— Знаеш ли къде е?

— Не, но мисля, че знам накъде отива.

— Накъде?

Ланге го осведоми.

— Рим? Рим е голям град, приятелю. Трябва да ми кажеш нещо повече.

— Разследва убийството на свой стар приятел. Ще отиде в Рим, за да намери италиански детектив на име Алесио Роси. Проследи Роси и ще пипнеш израелеца.

Хусейни записа името в малък бележник с кожена подвързия и вдигна поглед.

— Карабинерите? Или Държавната полиция?

— Второто — отвърна Ланге и Рашид си отбеляза с инициали.

Палестинецът отпи глътка вино и дълго се взира в събеседника си, без да проговори. Усещаше се какви въпроси се въртят в съзнанието му. „Как Ерик Ланге е разбрал накъде отива израелецът? И защо желае смъртта му?“ Реши да му даде отговорите, преди да ги е поискал:

— По петите ми е. Въпросът е личен. Искам да го видя мъртъв, както и ти. В това отношение имаме общи интереси. Ако работим заедно, можем да решим проблема по начин, който устройва и двама ни.

На лицето на Хусейни се появи усмивка.

— Винаги си бил хладнокръвен и пресметлив, нали, Ерик? Никога не допускаш емоциите ти да надделеят. С удоволствие ще работя с теб.

— Имаш ли хора в Рим, които могат да организират наблюдение на полицай?

— Мога да следя дори самия папа. Ако израелецът е в Рим, ще го открием. Но нищо повече. Последното, от което се нуждае движението ни в момента, е започване на странична дейност на европейска почва. — Присви очи. — Не забравяй, че се отказахме от тероризма. Освен това европейците са най-добрите ни приятели.

— Просто го намерете — каза Ланге. — Оставете убийството на мен.

„Абруци“ се намираше в окаяно състояние. Жълтеникавата сграда бе разположена в квартала Сан Лоренцо, между главната железопътна гара Стационе Термини и църквата „Санта Мария Маджоре“. Фасадата й изглеждаше като надупчена от картечни откоси, а във фоайето вонеше на гнилоч. Въпреки запуснатия си вид, малкият пансион задоволяваше идеално нуждите на Габриел. Главното управление на Държавната полиция се намираше на няколко крачки, а и за разлика от повечето пансиони в Рим, този имаше телефон във всяка стая. И най-важното — ако от „Крукс Вера“ го издирваха, последното място, на което щяха да го потърсят, бе „Абруци“.

Нощният администратор бе възпълен човек с отпуснати рамене и румено лице. Габриел се регистрира под името Хайнрих Зидлер, говорейки на развален италиански с натрапчив немски акцент. Управителят го изгледа със съжаление и записа името и номера на паспорта му в хотелския регистър.

Габриел прекоси разхвърляното общо помещение, където двама хърватски тийнейджъри водеха оспорван мач по тенис на маса. Изкачи се тихо по прашното стълбище, влезе в стаята си и заключи вратата. Петната от ръжда по мивката в банята приличаха на засъхнали пръски кръв. Изми лицето си, свали обувките си и се отпусна върху леглото. Опита се да затвори очи, но не успя. Твърде изтощен, за да заспи, дълго лежа по гръб, заслушан в ударите на топчето по масата за тенис на долния етаж, припомняйки си всичко, преживяно през последните двайсет и четири часа.

Беше тръгнал на път призори. Вместо да хване директен полет от Лондон за Рим, при който се налагаше да премине през митницата на летище Фиумичино, летя до Ница. На аерогарата там посети офиса на „Херц“, където приятел на Службата на име мосю Анри му даде под наем рено седан по такъв начин, че никога да не бъде засечена връзка с него. От Ница шофира до Италия по магистрала А-8. Близо до Монако превключи на англоезичното радио „Ривиера“, за да чуе последните новини за битките за територия, но вместо това узна, че Питър Малоун е бил открит смъртоносно прострелян в дома си в Лондон.

Спря встрани от магистралата и докато покрай него профучаваха коли, с разтуптяно сърце изслуша останалата част от репортажа, стиснал волана толкова силно, че можеше да го изтръгне. Бе изчерпал ходовете си като шахматист гросмайстор и усещаше надвиснала опасност. Бе прекарал два часа в апартамента на журналиста. Малоун бе водил подробни записки. Скотланд Ярд със сигурност ги бяха открили. Щом са засекли връзка с разузнавателни служби, навярно се бяха обърнали към MI5 . Съществуваше голяма вероятност всички ключови полицейски сили и служби за сигурност в Европа да издирват израелския атентатор с кодово име Меча. Какво можеше да стори за безопасността си? Да се обади на Шамрон, който да уреди незабавното му бягство в Нетания, докато нещата се успокоят? Но това означаваше да се откаже да издирва убийците на Бенджамин. И на Малоун. Върна се на магистралата и продължи към Италия. На границата сънен служител го допусна в страната, като вяло махна с ръка.