Даниъл Силва - Изповедникът

Катрин бе дарена с тяло, благодарение на което получаваше; неописуема наслада, където и да се намираше. Както винаги, и сега жадно отвръщаше на докосванията на Ерик. Едва когато се почувства напълно задоволена, започна да разкрива забележителните си способности пред него. Доставяше й удоволствие да го измъчва, умееше да долавя реакциите на тялото му и тъкмо когато бе на път да загуби самообладание, го пускаше, безмилостно оставяйки го да страда. Решил, че повече няма да се примирява с това, той взе нещата в свои ръце, сграбчи я изотзад за ханша и проникна в тялото й. Би предпочел да не се държи като груб завоевател, но Катрин желаеше това. Щом достигна връхната точка, Ланге се претърколи по гръб и изкрещя към тавана като обезумял. Катрин го гледаше през рамо с израз на безкрайно задоволство, защото още веднъж го бе победила.

Когато всичко свърши, отпусна глава на гърдите му и косите й се разпиляха по корема му. Той се загледа през френския прозорец към дърветата в края на гората. Откъм протока се задаваше буря и клоните им се огъваха под напора на вятъра. Заигра с косите й, но тя не помръдна. След като бяха убивали заедно, можеше да се люби с нея без задръжки и непрестанен страх, че неволно ще разкрие нещо за себе си. Не беше влюбен, но изпитваше привързаност. Всъщност Катрин бе единствената жена, на която истински държеше.

— Толкова ми липсва — промълви тя.

— Кое, Катрин?

— Борбата. — Обърна се с лице към него. — Сега седя тук, във Валмон, живея от попечителския фонд на баща си, когото ненавиждам, и чакам да остарея. Не искам да остарявам. Искам да се боря.

— Бяхме наивни деца. Сега сме по-мъдри.

— И ти си готов да убиваш за всекиго, стига да предложи добра цена, разбира се.

Ланге сложи пръст на устните й.

— Аз нямам късмета да се издържам от попечителски фонд, Катрин.

— Затова ли стана професионален убиец?

— Притежавам някои умения… умения, които се търсят на пазара.

— Говориш като истински капиталист.

— Не си ли чула? Капиталистите победиха. Ботушът на печалбата и алчността смаза силите на доброто. Сега можеш да хапваш в „Макдоналдс“ и да ходиш в „Евро Дисни“, когато пожелаеш. Заслужаваш охолния си живот и тази прекрасна вила. Почивай си и се радвай на блаженото съществуване, което ти се полага след достойната загуба.

— Ти си непоправим лицемер — засмя се тя.

— Предпочитам да се смятам за реалист.

— За кого убиваш сега?

За хората, които някога презирахме , мислено отговори Ерик, но каза:

— Знаеш какви са правилата, Катрин. Просто спускаш пердето пред очите си.

Щом Катрин заспа, Ланге се измъкна от леглото, тихо се облече и излезе навън. Извади лаптопа на Малоун от багажника на пежото, пъхна го под палтото си и изтича в дъжда обратно до вилата. Запали огън в камината с ябълкови дърва и се настани на удобния диван във всекидневната. Повдигна капака на лаптопа, включи захранването и изчака да зареди. Според споразумението с Карло Казагранде трябваше да отнесе компютъра и другите неща, взети от кабинета на Малоун, в банков сейф в Цюрих. Докато лаптопът все още се намираше в негови ръце, без угризения можеше да надникне в паметта му.

Отвори директорията за документи и прегледа датировката на най-новите файлове. През последния час от живота си Малоун бе създал два документа, озаглавени „Израелски атентатор“ и „Убийството на Бенджамин Щерн“. Ерик усети изтръпване във върховете на пръстите. Навън бурята отекваше като фучене на влак стрела.

Отвори първия файл. Стана му интересно. Малко преди Ланге да влезе в апартамента му, разследващият журналист бе интервюирал човек, който твърдеше, че е израелски убиец. Прочете документа с известна доза професионално възхищение. Мъжът имаше доста разнообразна и продуктивна кариера: „Черният септември“, двама либийци, иракски ядрен физик, Абу Джихад…

Спря да чете и погледна през френския прозорец към дърветата, разлюлени от бурята. Абу Джихад? Нима наистина убиецът на Абу Джихад бе посетил Малоун в апартамента му малко преди него? Ако бе така, какво бе правил там, за бога? Ланге не беше от хората, които вярват в случайни съвпадения. Подозираше, че ще намери отговора във втория файл. Отвори го и се зачете.

Пет минути по-късно вдигна поглед. Оказа се по-лошо от предположенията му. Израелският агент, който спокойно бе влязъл във вилата на Абу Джихад в Тунис и го бе убил, сега разследваше убийството на професор Бенджамин Щерн. Ерик се запита защо смъртта на учения от еврейски произход представлява интерес за израелското разузнаване. Отговорът му се струваше прост: навярно професорът е бил техен агент.