Даниъл Силва - Изповедникът

— Къде се намира сега? — попита кардиналът.

— За съжаление нямам представа. Изпратих човек по петите му в Бренцоне, но във Верона му се изплъзнал. Явно е опитен професионалист. Оттогава нямаме вести.

— Как възнамерявате да се справите с него?

Казагранде отмести поглед от старата писта за конни състезания към бледосините очи на кардинала.

— Като държавен секретар трябва да ви уведомя, че Службата за сигурност е идентифицирала човек, за когото предполага, че подготвя атентат срещу Светия отец.

— Ще го имам предвид — каза кардиналът с делови тон. — Какви стъпки сте предприели, за да сме сигурни, че няма шанс да успее?

— Разговарях с Акиле Бартолети и той реагира според очакванията. Сформиран е специален отряд и в момента денонощно издирва атентатора.

— Предполагам, че някой трябва да уведоми и Светия отец за заплахата. Можем да използваме тази информация, за да повлияем на решението му да посети гетото следващата седмица.

— Четете мислите ми — кимна Казагранде. — Изчерпахме ли дневния ред?

— Само още един въпрос. — Кардиналът го осведоми за разследването на репортера от „Ла Република“ за детството на Светия отец. — Уличаване на Ватикана в измама, макар и безобидна, е крайно нежелателно точно в този момент. Погрижи се онзи самонадеян журналист да бъде поставен на място.

— Ще се постарая — увери го Казагранде. — Какво казахте на Светия отец?

— Че е най-добре да подготви кратък меморандум за неприятните подробности от детството си.

— Какво отговори?

— Съгласи се, но не желая да го чакам. Държа да проведеш свое разследване. Важно е да узнаем истината, преди да излезе на страниците на „Ла Република“.

— Веднага ще възложа това на някого.

— Много добре — каза кардиналът. — Е, вече смятам, че дневният ред е изчерпан.

— Един от хората ми ще тръгне след вас. Микробусът ще се появи в подходящия момент и ще ви откара във Ватикана… освен ако не искате отново да минете пеша по Виа Венето. Какво ще кажете да пийнем по чаша „Фраскати“ и да погледаме как тече животът в Рим?

Кардиналът се усмихна в отговор на непримамливото предложение.

— Всъщност, Карло, предпочитам да гледам Рим от прозорците на Апостолическия дворец.

След тези думи се обърна и се отдалечи. Миг по-късно изчезна в мрака.

Рано следващата сутрин Ерик Ланге прекоси Ламанша с ферибота от Нюхейвън до Диеп. Остави наетото пежо на близък обществен паркинг и повървя пеш до кея „Анри IV“ за закуска. В кафене с изглед към пристанището хапна козуначена кифла, изпи чаша кафе с мляко и прочете сутрешните вестници. Нито в тях, нито по радиото се споменаваше за убийството на британския разследващ журналист Питър Малоун. Ланге беше почти сигурен, че тялото все още не е открито. Това щеше да стане около десет часа лондонско време, когато помощничките му пристигнат в къщата. В началото на разследването си полицията щеше да има дълъг списък от заподозрени. През годините Малоун си бе създал много влиятелни врагове. Всеки от тях би се радвал да го види мъртъв.

Ланге си поръча още една кифла и чаша кафе. Не бързаше да продължи пътя си. След цяла нощ шофиране се чувстваше отпаднал и идеята да прекара деня в пътуване до Цюрих никак не му допадаше. Сети се за Катрин, за уединената й вила в края на гъста нормандска гора и насладата, която би могъл да изживее в огромното й старинно легло.

Остави няколко евро на масата и продължи по кея към Поасонри — стария покрит рибен пазар на Диеп. Минаваше от сергия на сергия, внимателно оглеждайки улова и бъбрейки непринудено с прекупвачите на риба на отличен френски. Избра два чудесни калкана и отбрани морски деликатеси. Когато излезе от пазара, тръгна по Гран Рю — главната търговска улица на Диеп. Купи си хляб и няколко вида сирене. Последната му спирка бе магазин за алкохол, откъдето купи шест бутилки вино и калвадос — прочутото ябълково питие, специалитет на Нормандия.

Стовари покупките на задната седалка на пежото и потегли. Шосето се виеше покрай остри скали, издигаше се и се снишаваше покрай брега. В далечината колона от рибарски лодки плаваше към пристанище. Мина през няколко кокетни рибарски градчета и погълна една от франзелите в движение. Когато стигна до Сен Валери ан Ко, колата бе изпълнена с мирис на скариди и миди.

Километър и половина преди Сен Пиер сви по тесен местен път и подкара по него между ябълкови градини и плантации с лен. В покрайнините на село Валмон се отклони по тясна пътека през букова гора, която свършваше след около километър пред дървена порта. Отвъд портата се издигаше каменна вила, скрита в сенките на високи букове и брястове. Червеният джип на Катрин бе паркиран на чакълената алея. Навярно тя все още спеше. Катрин рядко намираше причина да стане преди дванайсет.