Даниъл Силва - Изповедникът

Обзе го ярост към Карло Казагранде. Ако му бе казал, че Бенджамин Щерн е свързан с израелските разузнавателни служби, Ланге вероятно би отказал поръчката. Израелците го безпокояха. Играеха по правила, различни от тези на западноевропейците и американците. Произлизаха от суров край, а и сянката на холокоста тегнеше над всяко тяхно решение. Подтикваше ги да се отнасят коравосърдечно и безпощадно към враговете си. Веднъж си бе навлякъл гнева им след акция за отвличане и откуп, извършена по поръчка на Абу Джихад. Успя да им се изплъзне, като предприе драконовска мярка: уби всички свои съучастници.

Запита се дали Карло Казагранде знае за израелската връзка… и защо не го бе наел да се справи с израелеца. Може би нямаше представа как да го открие. Благодарение на информацията от компютъра на Питър Малоун, Ланге знаеше как да го намери и нямаше намерение да чака нареждане от генерала, за да действа. Имаше леко предимство, врата, която се бе отворила пред него за кратко, и трябваше да побърза, преди отново да се затвори.

Копира двата файла на диск и ги изтри от компютъра. Катрин, загърната с юргана, влезе в стаята и седна в другия край на дивана. Ланге затвори лаптопа.

— Обеща да ми сготвиш нещо — напомни му тя. — Умирам от глад.

— Трябва да замина за Париж.

— Сега?

Мъжът срещу нея кимна.

— Не може ли да почака до утре?

Ерик поклати отрицателно глава.

— Какво толкова важно има в Париж?

Той погледна навън през прозореца.

— Трябва да намеря един човек.

Рашид Хусейни нямаше вид на професионален терорист. Лицето му бе бузесто, с големи кафяви очи и натежали от умора клепачи. С измачканото си сако от туид и полото под него приличаше на докторант, работещ върху дисертация, която все не успява да завърши. Това не беше далеч от истината. Хусейни живееше във Франция със студентска виза, въпреки че рядко намираше време да посещава лекции в Сорбоната. Преподаваше английски в езиков център в мрачното арабско предградие на Северен Париж и понякога превеждаше или пишеше пламенни коментари за няколко френски леви издания. Ерик Ланге знаеше какъв е истинският източник на приходи за Хусейни. Работеше за организация, подчинена на палестинската власт, за която малцина знаеха. Рашид Хусейни — студент, преводач и журналист — беше началник на Европейския отдел на службата за международно разузнаване на ООП. Ланге бе пристигнал в Париж заради него.

Позвъни на палестинеца в апартамента му на Рю дьо Турнон. Час по-късно се срещнаха в пуста бирария в Люксембургския квартал. Хусейни, легендарният палестински националист от старата школа, пиеше червено вино. Алкохолът развързваше езика му. Изнесе лекция за страданията на палестинския народ. Дума по дума повтаряше онази, която Ланге бе изтърпял в Тунис преди двайсет години, когато двамата с Абу Джихад бяха опитали да го привлекат да работи за палестинската кауза. Страната на маслините, несправедливостта и унижението.

— Евреите са новите нацисти на света — въодушевено заяви Рашид. — На Западния бряг и ивицата Газа действат като Гестапо и СС. А израелският премиер е военен престъпник, който заслужава правосъдието на Нюрнберг.

Ланге слушаше, разбъркваше кафето си с малка сребърна лъжичка и мъдро кимаше в подходящите моменти. Не изпитваше съжаление към Хусейни. Войната го бе отминала. Някога я водеха хора като него — интелектуалци, които четяха Камю на френски и флиртуваха с празноглави германки по плажовете на Сен Тропе. Сега старите бойци затлъстяваха от европейски и американски помощи, докато децата, най-ценното богатство на Палестина, се самовзривяваха по кафенетата и пазарите на Израел.

Най-сетне Хусейни безпомощно тръсна ръце като старец, осъзнал, че става досаден.

— Извинявай, Ерик, винаги се увличам. Зная, че тази вечер не си дошъл да разговаряме за страданията на моя народ. Какво има? Работа ли търсиш?

Ланге се наведе над масата.

— Хрумна ми, че може би ти ще ми помогнеш да открия човека, който уби нашия приятел в Тунис.

Уморените очи на Рашид изведнъж светнаха.

— Абу Джихад? Бях там в онази нощ. Аз бях първият, който влезе в кабинета, след като онова израелско чудовище беше извършило пъкленото си дело. Сякаш все още чувам виковете на жената и децата на Абу Джихад. Ако имах възможност, сам щях да го очистя.

— Какво знаеш за него?

— Истинското му име е Алон, Габриел Алон, но използва десетки други самоличност Реставратор е. Работата му служи като прикритие за убийства в Европа. Един мой стар другар — Тарик ал Хурани, заложи бомба под колата му във Виена преди около дванайсет години и взриви съпругата му и сина му. Момчето загина. Все още не знаем какво е станало с жената. Алон си отмъсти на Тарик преди две години в Манхатън.