Даниъл Силва - Изповедникът

Ланге слезе, отвори портата и влезе с колата в двора. Без да почука, опита да отвори входната врата, но се увери, че е заключена. Имаше две възможности: да удря силно по нея, докато стопанката се събуди, или да сложи забавно начало на гостуването си. Избра втората.

Вилата имаше U-образна форма и бе заобиколена от градина с преплетени храсти. През лятото тук грееше море от ярки цветове, но сега, в последните дни на зимата, имаше само мрачни нюанси на тъмнозелено. Отвъд градината се виждаше далечният край на гората. Клоните на голите дървета стърчаха неподвижни в сутрешната тишина. Вътрешният двор бе покрит с каменни плочи. Ланге запристъпва внимателно — като по минирано поле, стараейки се да не издаде звук, и пробва резетата на всеки от шестте двукрилни френски прозореца. Петият бе отключен. Глупачка , помисли си той. Щеше да й даде урок, който дълго нямаше да забрави.

Влезе, безшумно прекоси полутъмната всекидневна и се качи до спалнята на Катрин. Надникна вътре. На слабата светлина, проникваща между спуснатите пердета, Ланге видя косите й, разпилени по възглавницата, и голите й рамене, които се подаваха над белия пухен юрган. Имаше матовата кожа на южнячка и сините очи и русите коси на нормандско момиче. Червеникавите оттенъци, както и избухливия темперамент, беше наследила от баба си от Бретан.

Ланге спокойно влезе и протегна ръка към мястото под завивката, където навярно бе кракът й. Миг преди да я сграбчи за глезена, Катрин внезапно се изправи, широко отворила очи, с деветмилиметров пистолет „Броунинг“ в ръце, и реагира с два бързи изстрела, както я бе научил. В затворената стая те отекнаха като топовни гърмежи. Ланге залегна на пода. Куршумите изсвистяха над главата му и разбиха огледалото на великолепната й двестагодишна тоалетка.

— Не стреляй, Катрин — каза той, безпомощно заливайки се от смях. — Аз съм.

— Стани! Искам да те виждам!

Ерик бавно се изправи, с протегнати напред ръце. Катрин включи нощната лампа и дълго гледа в него със святкащи очи. После замахна и хвърли пистолета над главата му. Ланге приклекна и оръжието се приземи върху парчетата огледало, без да удари никого.

— Шибано копеле! Имаш късмет, че не пръснах главата ти.

— Нямаше да съм първият.

— Обичах това огледало!

— Беше старо.

— Беше антика, идиот такъв!

— Ще ти купя ново.

— Не искам ново… искам това!

— Е, ще го поправим.

— А как ще обясним дупките от куршуми?

Ланге потърка брадичка и си придаде замислен вид.

— Да, това може да се окаже проблем.

— Разбира се, че е проблем. Копеле! — Катрин придърпа юргана над гърдите си, сякаш едва сега осъзнала голотата си, и гневът й към него започна да отшумява. — Впрочем какво правиш тук?

— Случайно минавах оттук.

Вгледа се в лицето му за момент.

— Отново си убил някого. Познавам по очите ти.

Ланге взе броунинга, спусна предпазителя и остави пистолета в края на леглото.

— Имах работа наблизо — каза той. — Нуждая се от ден-два почивка.

— Защо мислиш, че можеш да наминаваш винаги, когато ти хрумне? Можеше да ме завариш с друг мъж.

— Да, но шансът се оказа на моя страна. А и отлично зная, че с малки изключения, повечето мъже те отегчават до смърт… както в интелектуално отношение, така и в разкошното ти легло. Знам и че никой мъж, дошъл тук, не остава жив задълго. Но реших, че рискът си струва.

Катрин с усилие се опита да сдържи усмивката си.

— И защо да ти позволя да останеш?

— Защото ще ти сготвя нещо.

— Е, в такъв случай трябва да се погрижим да имам апетит. Ела в леглото. Твърде рано е за ставане.

Катрин Бусар навярно можеше да се нарече най-опасната жена във Франция. След като бе завършила литература и философия в Сорбоната, се беше присъединила към лявата екстремистка групировка „Пряко действие“, която имаше неясни политически цели, но последователна тактика. През осемдесетте организацията бе извършила поредица кървави атентати, отвличания и взривявания, оставили печална статистика за жертвите и всели паника сред нацията. Благодарение на обучението, получено от Ерик Ланге, Катрин бе станала един от най-безпогрешните убийци в групировката. Ланге бе работил с нея при две акции: убийството на лице, заемащо ключова длъжност във френското Министерство на отбраната, през 1985-а и на изпълнителен директор на френска автомобилна компания през 1986-а. И двата пъти фаталните изстрели бяха на Катрин Бусар.

Обикновено Ланге работеше сам, но в случая с Катрин бе направил изключение. Тя се проявяваше като опитен съучастник, хладнокръвен, безмилостен при схватка и изключително дисциплиниран. С Ерик имаха една и съща слабост. Стресът по време на акция разпалваше у тях сексуално желание и те взаимно се възползваха от телата си, ненаситни за наслади. Не бяха любовници — и двамата бяха видели твърде много, за да вярват в нещо сантиментално като любовта. По-скоро приличаха на опитни експерти, стремящи се към съвършенство.